Читать «Кид» онлайн - страница 43

— Може би е по-добре да останеш, където си за момент, докато Юлали се погрижи за тази локва на пода.

— Джейк е прав — каза Юлали. Тя беше шашната от веригата събития, които завършиха с локвата кафе върху кухненския под. Може би щеше да е най-добре, ако тя се погрижеше за нещата, преди Джейк да остави Анабет отново да започне белите.

Отначало Анабет седеше абсолютно неподвижна в скута на Джейк. Но тя стана нетърпелива, когато Юлали отиде да търси парцал. Анабет премести малко задника си, за да се нагласи по-удобно. После Юлали реши да измие кафеника и да направи ново кафе. Анабет седна по-изправена, за да може да се нагласи по-удобно и отново се свлече върху ръката на Джейк. Накрая, Юлали реши да избърше и кафето, което Анабет разля върху масата.

Когато най-после Юлали й позволи, Джейк бързо постави Анабет на крака и избърса с ръкав потта от челото си. Цялото това нагласяване върху коленете му го изпълни с желание. Той се чувстваше, като котарак в някоя алея и котката стоеше недосегаема върху оградата. Как можа тази непохватна, безформена жена да го превърне в едно възбудено животно?

— Ти си опасна, жено! — сопна й се той.

Анабет отвори уста, за да отговори и я затвори отново. Тя трябваше да се държи кротко и женствено като Анабет Смит. По-добре беше да си играе ролята. Анабет се обърна към Джейк Кърни, нагласи очилата си на носа, оправи престилката си и каза:

— Приятно беше да ви срещна, господин Кърни.

Джейк се разсмя. Той не можа да се въздържи. Усмихваше се, когато каза:

— Това беше… цяло преживяване… срещата ми с вас, госпожице…

— Смит — помогна му Анабет. Очите й хвърлях искри към Джейк, но ефектът се губеше от бутилковото стъкло, кацнало на носа й.

— Госпожице Смит. И дано не се срещнем отново.

— Би ли се качила горе да провериш вместо мен стаята в северозападния ъгъл, Анабет? Искам да съм сигурна, че тя е готова за Джейк.

— Разбира се, фрау Шмид.

Когато Анабет излезе — тя се блъсна с рамо в рамката на вратата и тичешком изхвърча от кухнята — тогава Джейк се обърна към Юлали с вдигнати вежди.

— Сигурна ли си, че стаята все още ще е там, когато тя свърши?

Юлали зацъка с език и поклати глава.

— Сиера я изпрати от салона. Каза, че не би подходяща за работа там.

Джейк завъртя очите си.

— Хубава мисъл. От колко време тя работи теб?

— От няколко дни. Все още се учи.

— Недостатъчно бързо! — измърмори Джейк.

Юлали наля на Джейк друга чаша кафе, сервира му щрудела и седна при него до кухненската маса.

— Кажи ми сега, какво мога да направя за теб.

Джейк информира Юлали за всичко, което се случи и стана причина той да дойде от Тексас. Намираше се по средата на обясненията си, когато Анабет се върна.

— Всичко е наред горе — каза тя. — Аз само ще свърша с тези картофи. — Тя отиде до мивката, вдигна ножа и започна да работи с гръб към Джейк.

Джейк нарочно не й обръщаше внимание.

— Имам известни сведения, че Бандата Калуун е отговорна за обира, при който убиха Сам — каза той на Юлали.

— И изпратиха теб, за да ги заловиш?