Читать «Кид» онлайн - страница 42

— Момичето е малко срамежливо, — каза Юлали, — но работи здравата. Налей на Джейк малко кафе, Анабет.

Джейк седна долу до масата и наблюдаваш как Юлали отиде да му отреже малко щрудел.

Очите му се прехвърлиха върху момичето, когато то силно изруга. Той помисли, че това са думи, които една млада дама не би трябвало да знае, но не беше сигурен.

— Добре ли си? — попита я той.

— Само си изгорих ръката с кафеника — прошепна тя.

Анабет нагласи очилата си надолу, за да може да вижда над тях и да вдигне кафеника с една кърпа. Тя се пресегна с другата си ръка и грабна една чаша за кафе от близките куки. После отново бутна нагоре тежките стъкла с кокалчето на пръста си, за да оправи маскировката. Прекоси кухнята до малката дървена маса, но дебелите стъкла разкривяваха зрението й и тя се блъсна в острия й ръб с ханша си.

— Проклятие! — измърмори тя.

Джейк се намръщи, мислейки, че трябва да не с чул точно това, което току-що чу. Той вдигна ръце, за да помогне на момичето да запази равновесие. За негова изненада, кръстът й под широката рокля беше твърд — и тънък.

— Добре ли си?

Самообладанието на Анабет я напусна напълно, когато Джейк я сграбчи за кръста.

— Добре съм — измърмори тя. Постави долу чашата, но отново не прецени добре разстоянието, защото дебелите стъкла я правеха сляпа. Чашата удари силно върху масата. — Съжалявам — отново измърмори тя.

Джейк се спогледа с Юлали, сякаш казваше: „Тя винаги ли е толкова непохватна?“

Той осъзна момент по-късно, че сигурно е продължил да наблюдава момичето, защото тя бе напълнила до ръба чашата му и продължаваше да налива кафето.

— Спри! Това е достатъчно!

Анабет подскочи, когато мъжът й извика разплисканото кафе от кафеника го опари по бузата.

— По дяволите! — изруга Джейк. Той избърса бузата си, но горещата течност вече го беше изгорила.

— Толкова много съжалявам! — Анабет се опита да постави кафеника върху масата, но не можа да уцели. Той се търкулна от ръба и се затъркаля трясък по пода, разливайки кафе по излъсканата повърхност.

— Кучи син! — каза Анабет. Тя покри устата си длан, но думите вече бяха излезли навън.

Анабет гледаше през дебелите стъкла лицето на ядосания мъж до масата. Искаше й се да го разгледа по-добре, но имаше чувството, че има късмет, че не може да го направи.

— Ще взема студена кърпа за лицето ви. — Тя се обърна обратно към мивката, но се подхлъзна локвата кафе. Ръцете й полетяха настрани и тя удари Джейк с лакът в челюстта, докато падаш назад в скута му.

Тя седеше там със затаен дъх и чакаше да види дали хаосът се беше изчерпил.

Джейк усещаше тежестта от гърдите на младата жена върху ръката си. И лекото помръдване на задника й върху бедрата си. И меденосладката миризма на косата й. Той също така чувстваш пулсиращото изгаряне върху бузата и болката в челюстта си. Ако не беше разбрал, че тя е едно крачещо нещастие, можеше да се почувства възбуден от младата жена в ръцете си.

— Добре ли си? — попита той, може би за трети, или четвърти път. Вече им загуби сметката.

— Добре съм — каза Анабет през скърцащите си зъби. Тя се опита да се изправи, но Джейк я държеше здраво.