Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 7

— А защо в същност проверихте? — попитах подозрително.

Тя ме погледна, сякаш не бях съвсем с всичкия си.

— Та защо да не проверя? Любопитно ми беше откъде може да се е промъкнал този бандит. Или пък, пази боже — прибави Беата тихо, — да не би аз да съм забравила да затворя нещо както трябва… Защото тогава аз щях да бъда виновна…

— Но не бяхте забравили, нали?

— Разбира се — обиди се Беата, — аз никога не забравям задълженията си. Такава съм си.

Зададох й след това още куп въпроси. Тя отговаряше охотно, без възражения. Беше доста наблюдателна, а и не се налагаше да й измъквам думите с ченгел от устата. Бих казал дори, че разпитът на госпожица Беата беше истинско удоволствие. Накрая тя предложи да ни направи кафе. Приех предложението с ентусиазъм, а и сержант Видерко, който присъствуваше на разпита, не отказа.

— И така, Видерко — рекох, — можем да направим малко обобщение…

—- Тъй вярно, другарю поручик — уставно се съгласи Видерко.

— Да бяхте оставили най-сетне тия официалности — измърморих. — Друг път ще имате възможност да ги демонстрирате, а сега искам да си поговорим човешки.

— Тъй вярно, другарю поручик! — изпъна се сержантът с явно желание да скочи от стола и да застане „мирно“. Изключено беше да се разбереш с Видерко. Махнах с ръка и продължих:

— Значи, така, да обобщим ситуацията. Семейство Водницки са приемали през уикендите гости на пансионни начала. Вчера вечерта във вилата е имало осем души. Водницки, Водницка, нейният племенник Шилницки, прислужничката Беата — това са домашните. Гостите — юристът Рилски, госпожа Квашневска, господин Салабурски и безценният господин Квирин, който умее така добре да забавлява компанията. След вечерята всички легнали да спят. Карол Водницки бил видимо ядосан от нещо. Опитвал се да се обади по телефона на своя приятел. През нощта станал и слязъл в столовата на партера. Там бил убит. Убийството открила Водницка, разтревожена от отсъствието на съпруга си от спалнята. Всички останали уж спели, аха, да, вратата на стаята на Шилницки била открехната и от нея падала светлина. Поне така твърди Водницка. Капаците на прозорците били затворени отвътре, вратите — също. Изглежда, че Водницки е бил убит от някого от останалите седмина.

— Позволявам си да доложа — прекъсна ме Видерко, — че не е задължително да бъде някой от тази седморка.

— Така ли мислите? Какво имате пред вид?

— Долагам, другарю поручик, че убиецът е можел да дойде и отвън, ако е имал съучастник във вилата. Този съучастник би могъл да го пусне, после да го отпрати и да затвори отвътре.

— Да, би могло да стане и така — съгласих се -аз скептично, — но този вариант е малко вероятен. Във всеки случай — застраховах се — в тази къща в настоящия момент се намира личност, която, дори и да не е убила, великолепно знае кой е убиецът…