Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 17

— Нашето тук не е криминален роман! Аз водя истинско разследване! И при това ужасно бързам!

— Бързането е погубило не един детектив…

Припомних си, че няма начин да наддумаш Квирин. Докато учехме заедно, никой не успя да го направи. Приливът на раздразнение бързо се разнесе. Изсумтях ядосано, запалих поредната цигара и рекох:

— Никога не сме могли да се разберем ,с теб докрай. Но хайде, нека се опитаме още веднаж. Само че, моля те, Квирин, този път без глупости. Да оставим на мира теорията и да стъпим здраво на земята. Така. По сложен и усукан начин, макар че това можеше да стане само за една минута, установихме, че няколко души имат нещо като алиби за днешната нощ. Шилницки, Флора, Беата и ти.

— Най-почтено ти обръщам внимание, че моето алиби е валидно само ако Беата го потвърди. При положение, че тя е момиче, което държи на репутацията си, може и да отрече посещението си в моята стая.

— Тогава — вмъкнах аз — тя самата ще остане без алиби…

— …Не ми пречи, вече приехме, че прислужниците не убиват, но има още една възможност. Аз и Беата бихме могли да действуваме заедно и сега, за да отвлечем подозренията от себе си, се прикриваме взаимно. Фалшивото алиби, представено от съучастник или съучастничка в престъплението, е заблудило не един детектив и читател.

— Дрън-дрън, Квирин. Кажи ми, драги, какви поводи можеш да имаш ти да утрепеш Водницки?

— Цял куп, Пьотр. Първо, бих могъл да искам да се оженя за госпожа Водницка, второ…

— Първото ми стига. Не се дръж с мен като с идиот.

— Твоя работа. Макар че не изчерпахме докрай всички възможности, свързани с гореспоменатите четири лица, засега ще ги изключим от кръга на заподозрените. Жалко само, че на този етап изключваме госпожа Флора. Тя е толкова подходяща за ролята на заподозряна…

— Пак ли започваш?

— Нищо подобно. Просто ужасно съжалявам за госпожа Флора. Какви великолепни възможности се откриват във връзка с тая личност! Помисли сам! Красива собственичка на частен оказионен магазин! Страстна и алчна едновременно. Способна на любов и престъпление… Да предположим, че старият Водницки се е противопоставял на нейната връзка с Шилницки. И — прас! Прас! Няма го вече Водницки!… Е, добре, добре — прибави набързо Квирин, като видя физиономията ми, — да оставим на мира Флора. Да преминем към останалите. Естествено, трябва все пак да помислим и върху кандидатурата на Водницка. Казвах ти още в самото начало…

Сержант Видерко, който досега мълчаливо се вслушваше в нашия разговор, най-сетне реши да се намеси.

— Вие смятате гражданино, че Водницка е убила мъжа си? Това е невъзможно. Лекарят каза, че ударът е бил нанесен с голяма сила. Черепът е натрошен. Водницка не би могла да нанесе такъв удар. За него трябва къде-къде по-силен човек.

Квирин отново разчорли брадата си и любопитно се вгледа в сержанта.

— А, значи така? — попита той със злобничка усмивка след кратко мълчание. — Виждам, че и сержант Видерко реши да издаде служебна тайна на едно външно лице.