Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 16

— След това — прекъснах го — младият човек изобщо не обръща внимание на забележката на свако си. През нощта си урежда среща с хубавата жена. Свакото ги хваща на местопрестъплението, а кинаджията, ядосан, му вижда сметката с ръжена. Това ли имаше пред вид?

— Естествено! Най-после започна да мислиш!

— Но ти много добре знаеш, че такова нещо е невъзможно — рекох аз, без да крия разочарованието си. — Мислех, че ще предложиш нещо по-правдоподобно. Нали не можеш да твърдиш, че младият кинаджия е грабнал ръжена и е праснал свако си по главата ей така, без да каже нито дума. Преди това е трябвало да избухне страхотен скандал. А същевременно никой нищо не е чул.

— Чудесно! — зарадва се някогашният ми съученик. — От самото начало бях сигурен, че няма да се подведеш по тази концепция. Естествено, Шилницки не е убил свако си преди всичко поради факта, че по това време е бил много зает. Но трябва да признаеш, че е имал мотив за убийство, и именно това исках да ти докажа. Друг е въпросът, че при този вариант убийството би било извършено не в столовата на партера, а другаде.

— За какво говориш? — запитах подозрително. — Пак престанах да те разбирам.

— Просто ти обяснявам някои неща. Работата е там, че тази нощ Шилницки наистина се срещна с госпожа Флора, само че не в столовата. Предполагам, ще се съгласиш с мен, че едва ли младият кинаджия ще се среща посред нощ с една хубава жена в стаята, чиято най-важна мебел е камината.

— Искаш да кажеш, че Шилницки е посетил госпожа Флора в нейната стая, а в своята стая е оставил лампата запалена и вратата отворена?

— За да може — прибави Квирин, — като се връща, да улучи точно своята врата, без да има нужда да пали лампата в коридора.

— Всичко това изглежда много логично — съгласих се с него, — но е само предположение, което трябва да се провери.

— Няма нужда да проверяваш каквото и да било. Просто всичко беше така, както ти казах. Сигурен съм.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото имам очи. Когато Водницка вдигна тревога, аз, разбира се, изтичах в коридора, а Беата — след мен. Стаята до моята е на Флора. Вратата на тази стая се отвори и в нея се показа госпожа Флора в много красиво прозрачно пеньоарче. А веднага, на същата тази врата, зад нея се показа Шилницки. И неговите дрехи не бяха в безупречен вид…

— И ти видя всичко това?

— Не само аз. Беата беше с мен, а тя също има очи.

— Видял си всичко с очите си, кретен такъв! — изкрещях, като усещах, че побеснявам. — И вместо веднага да ми кажеш, повече от половин час ми дрънкаш разни врели-некипели за еротични мотиви!

Квирин спокойно вдигна рамене.

— Разследването трябва да бъде водено lege artis. Трябва да се преценят всички възможности, дори чисто теоретичните. Алибито се проверява едва след това. Така се прави винаги в сериозните криминални романи.