Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 11
Йежи Шеверски
Не забравях, че тези неща са пределно ясни на Квирин, че той е прочел всички полски криминални романи и че сам е написал единайсет, но въпреки това неговите изводи не ми изглеждаха особено убедителни.
— Виж какво — рекох, — животът обаче не е криминален роман. Той си има други закони.
Квирин ме погледна скептично:
— Така ли мислиш? Няма да споря. Бих искал все пак да ти обърна внимание, че според общоприетото мнение полските криминални романи са по-здраво свързани с реалните на действителния живот, отколкото останалите жанрове на нашата съвременна литература. Дори и онези критици, които не са почитатели на криминалната литература, от време на време признават с половин уста, че…
Нямах никакво желание да водя дискусии относно съвременната полска литература. Не съм специалист. Затова пък съм специалист по разкриване на убийци и рекох поради тази причина да се върна към темата, която много повече ме интересуваше.
— Добре, Квирин, за съвременната литература ще си поговорим друг път. Сега да се върнем към нашата тема. Слушай, братче — минах на интимно-приятелски тон, — необходима ми е твоята помощ. За отпуската ми позна без грешка. Искам колкото се може по-бързо да приключа този случай. Ще ми помогнеш ли?
— С ентусиазъм, капитане!
— Не съм капитан.
— Но ще станеш. Най-подходящи за водене на следствие при случаи с убийства са офицерите с чин капитан или майор. Полковниците по принцип контролират следствието, поручиците и подпоручиците изпълняват помощни функции. Убиецът винаги се демаскира от капитан или майор. Сериозен пропуск е, че досега не са те повишили!
Вътре в себе си се съгласих с него, но не дадох да се разбере, а само отбелязах кисело:
— Спри най-сетне да теоретизираш. Можеш ли да ми дадеш информация за хората, събрани под този покрив?
— Разбира се, Холмс. Можеш да разчиташ на мен. Искам само скромно да отбележа, че от това няма да има голяма полза. Първата информация за заподозрените, която получава следственият офицер, е по правило абсолютно безполезна за понататъшното протичане на следствието. Ти ще получиш съществената информация много по-късно, едва тогава, когато всички дотогавашни концепции се окажат погрешни и се запънеш на пословичната мъртва точка… Ще мислиш интензивно, ще изпушиш куп цигари и ще изпиеш цяло море кафе. И тогава ще си припомниш някаква дреболия, която дотогава си подминавал, без да й обърнеш внимание, ще осъзнаеш истинското й значение и ще получиш просветление…
— Благодаря ти за предсказанието, Квирин. Преди обаче да стане това чудо, трябва да се заема с нещо. Затова ми е необходима информация. Дори и съвсем безполезна.
— Чудесно. Питай. Какво те интересува?
Започнах да питам. Оказа се, че Квирин познава Водницка, нейния племенник, Флора Квашневска и Рилски. Салабурски е за него абсолютно нова фигура. Вчера го видял за първи път в живота си.
Особено горещо Квирин се изказа за госпожа Флора.
— Това не е жена, а богиня, Пьотр! Всичко си има — там, където трябва, и в необходимото количество! Крака, бедра и бюст — да си оближеш пръстите! Великолепен бюст!