Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 10

Той беше прав. Едно време наистина пушех „Мазур“. Сега пуша само „Спорт“. Като съм се обличал сутринта, съм пъхнал по погрешка в джоба си цигарите на Барбара.

— Е, добре. Нека бъде по твоему. Виждам, че е теб човек трудно може да се разбере. Да свършим с тези врели-некипели. Връщам се към въпроса си. Подозираш ли някого?

— Всички тук са подозрителни. Те са хора, които поради самата си природа будят подозрение.

— Не те разбирам добре… Кого имаш пред вид?

— Как кого? — запали се той. — Разбира се, че всички, а в същност — почти всички.

— Обясни ми какво имаш пред вид.

— Моля! Обърни внимание, какви са хората тук? Най-напред — собственичка на частен хотел, после: автор на криминални романи, студент от филмовата школа, тоест човек на изкуството, собственичка на частен оказионен магазин, юрисконсулт на някаква си там кооперация и счетоводителят на същата кооперация. Какво, тези не ти ли стигат? Естествено и Беата, прислужничката, но тя отпада…

— Спри за момент — прекъснах го аз. — Съгласен съм с теб, че всички присъствуващи в този дом са по принцип заподозрени, но не разбирам на какво основание ти веднага изключи прислужничката… Нали и тя е била във вилата, когато е било извършено престъплението!

— Човече! Ти нищо не разбираш! Какво от това, че е била? Прислужниците не убиват! Не на този етап. Слуги-престъпници има само в Англия, но и там тези неща сега не са на мода. Този проблем ми е пределно ясен. Трябва да концентрираш вниманието си върху останалите. Каква великолепна галерия от типове! Хора на изкуството! Хора на свободните професии! Кооперация и частна инициатива! Чак да си оближеш пръстите — какви заподозрени, какъв богат избор…

— Чакай — пак го прекъснах, — ако добре те разбрах, ти изключи Беата само защото е прислужничка?

— Преди всичко затова. Прислужниците не убиват. Казах ти, че този проблем ми е ясен. Прочел съм всички полски криминални романи и самият аз съм написал единайсет. Най-подозрителни са, разбира се, частниците и хората на изкуството, а и работещите в кооперация не бива да се пренебрегват. В кооперациите се случват злоупотреби…

— Човече — изохках аз, — не във всички, уверявам те, не във всички…

— Така ли мислиш? — учуди се той искрено. — Възможно е, но аз поддържам своето мнение. Ако в криминалните романи става дума за някаква кооперация, непременно ще има и злоупотреби. Това е правило, приятелю.

— Хората на изкуството също поради самата си природа ли са подозрителни?

— И още как! Дори повече от частниците! Частниците обикновено имат гузна съвест заради различни финансови машинацийки. Те убиват сравнително рядко, макар да не бих могъл категорично да твърдя, че такова нещо не се случва. Затова пък хората на изкуството, братче, са изключително подозрителни хора. Ако се разрови прецизно, винаги излиза, че нещо им тежи на съвестта. А по отношение на убийствата са незаменими! Що за фантазия, братче! Жалко само, че в тази компания няма нито един учен. Те са още по-подозрителни и от хората на изкуството…