Читать «Мисис Корнър се разплаща» онлайн - страница 5

— Разкарай се — каза мистър Корнър на дебелото момче, току-що спряло се пред него с широко раззината уста.

— Но на мене много ми харесва да ви слушам — възрази дебелото момче.

— Кого да слушаш? — учуди се мистър Корнър.

— Вас — отвърна дебелото момче.

Пътят от града до Равенскорт-парк не е никак кратък, но мисълта за предстоящото преустройство на целия живот на мисис Корнър, а и на неговия собствен, го погълна до такава степен, че той не задряма нито за секунда и през цялото време се намираше във възбудено състояние. Когато слезе от влака, го безпокоеше само онази три-четвърти миля киша, която лежеше между него и неговата решимост веднага и завинаги да се разбере с мисис Корнър.

Видът на вила „Акация“, разкриващ определено, че всички там са вече в леглата си и спят, още повече нави мистър Корнър. Кучешки преданата жена би го чакала с мисълта, че може на него да му е нужно нещо. Следвайки съвета на бронзовата табелка, закована на собствената му врата, мистър Корнър не само почука, но и позвъни. Доколкото вратите не се разтвориха мигновено, той продължи да дърпа звънеца и да чука. На втория етаж се отвори прозореца на най-хубавата спалня.

— Ти ли си? — попита гласът на мисис Корнър. В него наистина се усещаше някаква страст, но не онази, която жадуваше да внушава мистър Корнър. Това само наля масло в огъня.

— Няма какво да разговаряш с мен, увиснала от прозореца, като че тука ти пеят серенади. Слез долу и ми отвори вратата! — разкрещя се мистър Корнър.

— Нямаш ли ключ? — попита мисис Корнър.

Вместо отговор, мистър Корнър отново се нахвърли на вратата. Прозорецът се затвори. Мина някое време и изведнъж вратата се разтвори така внезапно, че мистър Корнър, който я атакуваше, буквално влетя вътре.

Мисис Корнър слезе долу, готова вече да направи някои забележки. Тя не предвиждаше, че мистър Корнър, винаги толкова инертен, също ще се окаже готов — и даже по-добре от нея.

— Къде е вечерята? — възмутено извика мистър Корнър.

Мисис Корнър, поразена до такава степен, че чак се бе лишила от дар слово, стоеше и го гледаше с широко разтворени очи.

— Къде е вечерята? — повтори мистър Корнър, удивен най-искрено, че я няма. — Какво значи всички да си легнат да спят, когато господарят още не е в-в-в-в-ечерял?

— Случило ли се е нещо, скъпа? — раздаде се от горната площадка на стълбите гласът на мис Грин.

— Дръпни се, Кристофър — помоли мисис Корнър, — моля те и ми позволи да затворя вратата.

Мисис Корнър бе една от тези млади лейди, които не без грациозна надменност властват над привикналия с готовност да им се подчинява. Тези лейди леко се поддават на уплаха.

— Аз… желая… п-п-п-п-ечени бъбреци с п-п-п-ържени филийки — поясни мистър Корнър. — И д-да-вайте без приказки. Ясно? Не искам н-н-н-ищо да слушам.

— Господи, какво да правя? — зашепна уплашената до смърт мисис Корнър на своята задушевна приятелка. — Вкъщи няма никакви бъбреци.