Читать «Мисис Корнър се разплаща» онлайн

Джеръм К. Джеръм

Мисис Корнър се разплаща

— Аз именно така разбирам нещата — обяви мисис Корнър, — мъжът трябва да бъде мъж.

— Но нали ти не би искала Кристофър, тоест мистър Корнър, да прилича на мъжете от този род — забеляза нейната задушевна приятелка.

— Съвсем не твърдя, че бих искала да го прави често. Но бих желала да почувствам, че е способен да бъде именно такъв мъж. Вие казахте ли на господина, че закуската е готова? — нахвърли се мисис Корнър на слугинята, която в тази минута внасяше в стаята три варени яйца и чайник.

— Разбира се, че му казах — с негодувание отвърна слугинята. Прислугата във вила „Акация“ в Равенскорт-парк вечно се намираше в състояние на негодуване, даже молитвите, които отправяше сутрин и вечер, бяха пълни с негодуване.

— И какво каза той?

— Каза, че ще слезе веднага, щом се облече.

— Никой и не очаква той да се появи преди това — заяви мисис Корнър. — Когато го викнах преди пет минути, отговори, че си слага ризата.

— Мисля, че ако вие сега го повикате пак, той пак ще отговори същото — изказа мнението си по този въпрос слугинята. — Пълзеше на четири крака, когато надникнах в стаята и се опитваше да се пъхне под кревата, понеже си загубил копчето на яката.

Мисис Корнър спря, държейки в ръката си чайника.

— Той разговаряше ли?

— Да разговаря? Че с кого? Нямам аз време за такива работи.

— Имам предвид — със самия себе си — поясни мисис Корнър. — Не… не ругаеше ли? — в гласа на мисис Корнър прозвуча желание и дори надежда.

— Какво? Той ли? Че той даже и не знае как се прави това.

— Благодаря ви — каза мисис Корнър. — Достатъчно. Можете да вървите.

Мисис Корнър шумно постави чайника на масата.

— Даже това момиченце — жлъчно изговори тя, — даже това момиченце го презира.

— Вероятно — предположи мис Грин, — той да е ругаел, преди тя да влезе в стаята, а после да е престанал.

Но мисис Корнър нямаше намерение да се поддава на утешенията.

— Престанал! Друг на негово място не би спрял да ругае.

— Вероятно — намекна задушевната приятелка, винаги готова да вземе под своето покровителство този грешник, — вероятно той да е ругаел, а тя просто да не е чула. Нали е бил с глава, напъхана под кревата…

Вратата се отвори.

— Извинете за закъснението — жезнерадостно произнесе мистър Корнър, втурвайки се в стаята. Мистър Корнър считаше, че сутрин човек задължително трябва да бъде жизнерадостен. „Срещай деня с усмивка и той ще ти донесе щастие“ — ето че шест месеца и три седмици мисис Корнър беше омъжена жена и точно двеста и два пъти бе чула този девиз от усттата на мъжа си сутрин, когато той ставаше от леглото. Девизите от различен характер заемаха обширно място в живота на мистър Корнър. Акуратно изписани на листчета с един и същ формат, най-мъдрите от тях бяха прикрепени към огледалото и всяка сутрин поучаваха мистър Корнър по време на бръсненето.

— Намери ли го? — попита мисис Корнър.

— Съвършено невероятно — отвърна мистър Корнър, сядайки до масата. — Със собствените си очи видях как то се търкулна под кревата. Може би…

— Само не ме моли да го търся — прекъсна го мисис Корнър. — Някои хора, като попълзят под кревата и като си ударят главата в крака му, сигурно биха почнали да ругаят — при това, специално бе наблегнато на думата „ругаят“.