Читать «Мисис Корнър се разплаща» онлайн - страница 4

За какво само не бъбриха приятелите! В края на краищата се разговориха за жени и за възлюбени. Несъмнено помощник-капитан Демон имаше зад гърба си обширна и разнообразна практика. Те си разказваха, по-точно помощникът разказваше, а мистър Корнър слушаше, за маслинените красавици на Карибско море, за тъмнооките страстни креолки, за светлокосите Юнони от калифорнийските равнини. Помощникът имаше свои теории по въпроса за подхода и за отношението към жената, теории, които, ако се вярваше на думите му, бяха щателно проверени на практика и издържали всички изпитания. Нов свят се откриваше пред мистър Корнър, свят, където прекрасните жени с кучешка покорност се прекланяха пред мъжете. Последните, макар и да ги любеха в знак на благодарност, все пак знаеха как да си останат техни господари. Мистър Корнър седеше като омагьосан, в него постепенно се топеше хладното осъждане и накрая, вместо това, в душата му закипя горещо съчувствие. И само времето прекъсна повестта за приключенията на първия помощник. В единайсет часа кокът им напомни, че всеки момент на борда ще пристигне капитанът с лоцмана. Мистър Корнър, поразен, че вече е толкова късно, дълго и нежно се прости със своя роднина, а после откри, че доковете „Света Екатерина“ са най-обърканото място, откъдето му се е налагало да се измъква. И под един от фенерите в района „Мейнорис“ мистър Корнър изведнъж бе осенен от идеята, че не го ценят според достойнствата му: мисис Корнър никога не говори и не прави нищо, каквото говорят и правят красавиците от Карибско море, унижено стараещи се да изразят своята всепоглъщаща страст към джентълмени, които, доколкото можеше да съди мистър Корнър, не му отстъпваха в нищо. Сълзи изплуваха в очите на мистър Корнър, когато той взе да си спомня какви неща приказва мисис Корнър и как тя се държи с него. Щом забеляза, че с особено внимание го наблюдава един полицай, той обърса сълзите и бързо се отправи по-нататък. Докато се разхождаше по перона на гарата „Меншън хаус“, където се носят вечни течения, мисълта за причиненото му зло заговори в него с нова сила. Защо той не забелязва у мисис Корнър нито следа от кучешка привързаност? Сам той, горестно се убеждаваше мистър Корнър, сам той е виновен. „Жената обича своя господар. Това е неин инстинкт — замислено си мърмореше сам на себе си. — Проклет да съм — мислеше той, — ако повярвам, че поне за минута тя чувства в мен своя господар.“