Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 219

Главатарите на незаконния бизнес, с които се срещах, се похвалиха, че те могат да направят много в този смисъл… но че нямат право да го направят без разрешението на някого… Аз попитах: „На кого?“ Отговориха ми: „На Лучиано, но за нещастие той е в затвора…“ Тогава, по техен съвет аз влезнах във връзка със Сокс Ланца, шеф на профсъюза на рибарите…

И ето как краят на конеца ги заведе при Лучиано!

Така нещата се наредиха точно както той искаше. Сега трябваше да стигнат до него, минавайки през Сокс Ланца.

От петнадесет дни Джоузеф Сокс Ланца си учеше урока при Франк Костело и го знаеше наизуст. Приятелите му го наричаха Джо Сокс, беше персонаж а ла Спенсър Трейси, но за отрицателен герой. Напълно неграмотен, той стана крал на пазара за риба, като изнудваше всички рибари в пристанището на Ню Йорк. Тарифата беше 100 долара за всеки пълен с риба кораб, 50 долара за всеки камион, натоварен на кейовете с вече веднъж таксуваната риба. Той не търпеше никакви извъртания. Първо предупреждение: една котвичка се насочваше с всичка сила в тялото на своенравния рибар, понякога го убиваше. Тогава всичко изглеждаше като нещастен случай. Второ и последно предупреждение: вироглавецът се виждаше притиснат между стената на кея и борда на някой кораб. От това действие се получаваше отвратителна каша, която после си оспорваха големите черни плъхове с червени очи. Той имаше известни проблеми, когато поиска да разшири изнудванията и върху консервните фабрики. Осъден и изпратен в затвора във Флинт (Мичиган), той не изостави управлението. Неговият приятел Албърт Маринели, един от боговете в Тамани Хол, и зет му Просперо Венсънт Виджиано го извадиха бързо оттам.

Трябваше да направи няколко фасона, докато се съгласи да бъде представен на капитан Хафенден. По-специално той настояваше капитанът да дойде на срещата цивилен: „Разговор с тип в униформа, това ще ми навреди…“ Срещата се осъществи в полунощ на една пейка близко до гробницата на генерал Грант, на края на Ривърсайд драйв.

Сокс следваше точно наставленията на Костело, правеше се на добър поданик, уверяваше офицера, че когато става дума за корабите в открито море, той гарантираше за всички хора от своята флотилия: готови били да застанат на стража. Очите на моряците виждали надалеч и точно. Те щели също да отбелязват всичко подозрително, което влиза и излиза от пристанището. Но за това, което става по доковете, не можел да помогне. Това не бил неговият ресор. Би имал големи неприятности. Там той не притежавал нито сила, нито власт.

— Това засяга кого — пита Хафенден, — господин Анастасия?

— В известен смисъл да, малко…

— Но тогава кой?

Сокс приготви своя ефектен удар.

— Някой, който може да уреди всичко, по простата причина, че е голям бос… само че нямате късмет, той е в затвора в Данемора. Това е Чарли Лъки Лучиано…

Рибата се хвана на въдицата.

Хафенден разговарял дълго с Гърфейн как да направи така, че да омилостиви Лучиано, ядосан от процеса, ядосан, че е в затвора. Щеше ли да се съгласи да го приеме?