Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 218

Когато разбра, че феноменът на отровата е достигнал опасна точка, от която връщане назад няма, Костело започна контраоперацията.

По негова команда полицаи от италиански произход, получили американско поданство, взимаха думата при всеки възможен случай, за да разкажат за лоялността на своите съотечественици. Полицаи от американски произход, но „смазани“, поемаха щафетата, за да разобличат този свиреп расизъм, недостоен за страната на свободата. После Просперо Винсънт Виджиано, едно от божествата на Тамани Хол, личен приятел на Джо Адонис, заяви на една умишлено предизвикана пресконференция: „Може да бъдеш италиански гангстер, свързан с подземния свят, сицилианец, член на мафията, без при това да си изоставил най-светите патриотични чувства. Това е още по-вярно, като се има предвид, че главатари на банди се свързаха с мене, за да ми потвърдят, че дори с риск на живота си те ще докажат при всички случаи своята вярност към скъпото отечество, което са си избрали, на което дължат всичките си благодарности за чудесното гостоприемство.“

Този намек има пряко отражение в редиците на достолепния американски военен флот. Той се принуди да свали по-ниско вирнатия си нос и да поиска от Вашингтон разрешение да потърси тайно пряка връзка с хората на подземния свят, по-специално с тези от доковете.

Вашингтон и Рузвелт дадоха незабавно съгласие за започване на операцията „Престъпен свят“.

За да се прикрие, Генералният щаб на марината даде пълномощия на енергичния капитан-корвета (Чинът отговаря на нашия капитан III ранг.) Чарлз Хафенден, командирован в Генералния щаб от Манхатън.

Интересно е, че Хафенден не е имал никакъв пряк контакт с Томас Дауей, който независимо от смутните времена се интересуваше само от избирателната си кампания за губернатор на щата. Той разговаря с Франк Хоган, евентуалния заместник на Дауей, в случай че бъде избран, и с Мърей Гърфейн, един от хората, които настървено искаха гибелта на Лучиано по време на разследването, предхождащо процеса и тежката присъда на Лъки.

Ние дълго време разпитвахме Мърей Гърфейн за този интересен период. Той с желание ни разказа следното:

"В тогавашния момент едно огромно количество военни материали попадаха в ръцете на германците. Това беше драматично ембарго, което блокираше цялото товарене на военни материали не само за нашата армия, но и за всички армии на съюзниците. Именно тогава един офицер от секретните служби на марината, Хафенден, се свърза с Франк Хоган и го попита: „Има ли начин да се преговаря с признатите главатари на незаконния бизнес?“

Причините бяха следните: ако успеем да проникнем сред престъпниците, или още по-добре, ако можем да се съюзим с тях, ние ще можем да откриваме предварително всяка опасност от саботаж по кейовете от страна на германските или италианските шпиони.