Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 213

Изпратен в задморски територии, О’Дуайър отиде да става герой и дослужи до длъжност бригаден генерал. Демобилизираха го през 1945 г., точно навреме, за да се кандидатира и да победи Фиорело Ла Гуардия с голяма преднина в местните избори за кмет на Ню Йорк. Победата му се осъществи с подкрепата на политиците-демократи от Тамани хол, които бяха тясно свързани с Франк Костело и синдиката.

Сигурен в своята ненаказуемост, Албърт Анастасия беше заплувал отново на повърхността. В началото на 1942 г. той най-безсрамно се появи на кейовете.

Повече никой никога не го притеснява, нито го разпитва. Мобилизиран на място, в Пенсилвания, във връзка със „своята компетентност“, той беше назначен за инструктор в спомагателните войски, използвани за товарене на снабдителни кораби, извършващи доставки на съюзническите сили по целия свят. Така той заслужи медал, получи американско поданство и стана старши сержант!

През 1945 г. всички обвинения срещу него бяха обявени за недостатъчни и бяха окончателно снети! Голямото жури на Бруклин изрази официален протест. Напразно! То трябваше да се ограничи с официално осъждане на възмутителната небрежност и отклонения, които са позволили на този голям главатар на престъпници да се измъкне от всякакво преследване. При това събраните от О’Дуайър улики биха били напълно достатъчни да го пратят безвъзвратно и още преди много години на електрическия стол!…

От нелегалност излезе и Джо Адонис, но и него, както и Албърт Анастасия, никой не безпокоеше.

Както излиза, в добродетелна Америка едно канарче може да пее, докато си загуби дъха и умре, без много по-страшни птици да заемат мястото му в клетката.

В края на краищата това предателство на Разпети петък удари само по неколцина лоши крадци, докато хората, призвани да раздават правосъдие, в сянката на своите тоги станаха безсилни свидетели на въздигането на всемогъщите сеньори на злото, при това с тайната закрила на официално избраните защитници на доброто.

Глава единадесета

НЕ СБОГОМ, А ДОВИЖДАНЕ

В Съединените щати, където хората бяха травматизирани от вълната на насилие и несигурност по времето на сухия режим, гангстеризмът заемаше важно място във всички вестници.

Средните американци все повече и повече се възмущаваха от скандалните убийства. Това не им пречеше да ходят на кино, за да гледат филми на ужасите, филми за гангстери, които, ако не най-хубавата, най-малко играеха първостепенна роля. По свой начин Холивуд фабрикуваше герои, като произвеждаше филми като „Малкият Цезар“ с Едуард Робинсън, пресъздаваше муцуната на главатаря Ъруин Голдстейн в „Човека с белега“ с Пол Муни и Джордж Рафт и още в „Общественият враг“, „Убиецът“, „Доковете на Сан Франциско“, „Звездна белота“, „Аз съм един беглец-каторжник“, „Подкупът“, „Човек под прикритие“, „Отдел за борба с порока“, „Шегаджията на бандата“, които освен всичко друго утвърждаваха таланта на Джеймс Кагни и Хъмфри Богард. Настъпи времето, когато кинозвезда от мъжки пол не можеше истински да се наложи, ако не покажеше способност да играе ролята на твърд, безмилостен, озверял бандит. Дори благородният Мики Руни беше принуден да пресъздаде „Кели Картечницата“.