Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 215

Жан-Мишел Шарлие

Неприятностите направиха съдията любопитно снизходителен, като не забравяме, че показанията на Релис потвърдиха: Лучиано е човек далеч по-опасен, отколкото си представяха по време на процеса му. Всъщност без всякакво съмнение той беше най-големият престъпник на всички времена. Значи… помилване!

За Лъки това беше само първият жалон към свободата. Така е, нещастието на едни носи щастие на други. На 11 декември 1942 г. като камбанен звън отекна катастрофата от Пърл Харбър. Съединените щати побързаха да влязат във въоръжения конфликт. На Лучиано се предостави изключителен шанс да спечели своята собствена война за извоюване на победата. Той го виждаше ясно. Събитията, ако ги използваше внимателно, можеха да му позволят да се измъкне от затвора. Той знаеше да използва обстоятелствата. Затова трябва да му имаме доверие.

* * *

Още преди светкавичната японска атака над Пърл Харбър, през 1940–1941 г. американските военни разузнавателни служби имаха сериозни съмнения, че по цялата територия на страната е организирана немска пета колона. Фашистките организации, за чието съществуване се знаеше от дълго време, процъфтяваха. Те охотно създаваха тесни контакти с някои секции на Ку Клукс Клан на основата на расизма и антисемитизма.

Чарлз Брейтъл ни го потвърди: „Много се опасявахме от германската активност в страната. Най-страшни от всички бяха саботажите по кейовете на пристанищата. Най-вече от германските диверсанти, дебаркирали от подводниците на остров Лонг Айлънд. Нямаше съмнение, че те опитваха мощни акции срещу доковете, откъдето тръгваха всички материали, предназначени за нашите армии и армиите на нашите съюзници.“

Това Лучиано го знаеше прекрасно. Още веднъж моментално всичко му стана ясно. Извика Меир Лански и Франк Костело в Данемора и разкри разположението на батареите на своята армия.

— Меир, и ти, Франк, правите всичко, което е по силите ви. Трогнат съм. От дълго време виждам по вашите муцуни, че независимо от нашите усилия, независимо от всичките мангизи, излезли от Банката за смазване за избирателната кампания на този изтърсак Дауей, вие не вярвате и за миг, че той ще ме освободи, дори ако прибавим, според обичая, допълнително пакет от долари на него лично. Не е вярно, че той не иска да го направи, той не може да го стори. Да си представим за момент, че губернаторът Дауей освобождава условно Лучиано — той ще загуби всякакъв морален престиж, ще бъде обвинен от своите политически противници в извършване на длъжностно престъпление и злоупотреба. Довчерашният герой ще се превърне в изкупителна жертва и ще унищожи всичките си възможности да стане президент на САЩ. Но ако ние намерим хитрост, годна да му спаси авторитета без риск от катастрофа, той ще участвува… Достатъчно е да имаме тайно силен коз, за да го принудим да удържи дадената дума, тъй като този мерзавец не зачита нищо. Зная как да му попреча да ни направи отново номера, който ни скрои Рузвелт…