Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 212

Предупреден по неведоми пътища, за това вече стана дума, Албърт Анастасия се укри същата нощ, когато Изчанчения начена своите дълги и, общо взето, повтарящи се разкрития. О’Дуайър изпрати веднага по неговите следи група полицаи. Техните издирвания ги заведоха дори в Куба и до Италия, но независимо от огромните, явно показно разгърнати усилия не се получаваше никакъв резултат. В продължение на деветнадесет месеца Анастасия не беше намерен. Всички работници от пристанището, до последния бяха уверени, че Анастасия въобще не се е отдалечавал от Бруклин. От своето скривалище с посредничеството на брат си Тони той продължаваше да упражнява своята желязна власт по кейовете. По време на арестуването му Гурио издаде едно от скривалищата му — фермата Милтън, недалеч от Ню Йорк. Въпреки натиска на общественото мнение, печата и собствените му сътрудници О’Дуайър се въздържа да иска задочна присъда на съдиректора на Анонимното дружество за убийства, като продължаваше, да бъде сигурен, че ще успее да получи за него смъртна присъда. Окръжният прокурор изтъкваше несъстоятелни претексти за протакане. Неочакваното изхвръкване на Ейб Релис през прозореца на 12 ноември 1941 г. като че ли дойде тъкмо навреме. Според изявлението на окръжния прокурор това било катастрофа, тъй като липсва ключовият свидетел, върху който е построена цялата негова чудесно действуваща система.

От този момент вече нямаше кой да отправи обвинение срещу Анастасия. Особено след това, което се случи с Изчанчения!… Али Таненбаум, който беше присъствувал на убийството на Морис Даймонд, изведнъж получи амнезия. А и какъв е смисълът от потвърждението, неговото единствено свидетелство беше недостатъчно.

Между другото една далеч по-голяма трагедия от този момент травматизира САЩ. На 11 декември 1941 г. изненадващата японска бомбардировка над Пърл Харбър унищожи целия американски тихоокеански флот и хвърли страната във Втората световна война.

По-нататък процесите срещу фигури от Анонимното дружество за убийства се отразяват с по няколко реда в скандалните хроники на американските вестници.

Съдебните процеси на Али Таненбаум, Шолем Бърнстейн, Блу Магун, Гурио, Мейфтор, Левин, Голоб, Катено и други по-дребни представители на Анонимното дружество за убийства преминаваха при пълно безразличие от страна на обществото. Независимо от това, че някои от тях влизаха на първите места в ужасяващия списък, нямаше смъртни присъди и по-голямата част по-късно се възползваха от възможността да бъдат освободени условно.

Самият О’Дуайър търсеше добра избирателна платформа. На 1 юни 1942 г. той напусна длъжността си и се включи в армията.

Той остави на 8 април на Бъртън Туркъс, натоварен да изпълнява длъжността, доклад от капитан Балс, според който в Бруклин нито едно убийство не е извършвано без съгласуване с Анастасия. Освен убийствата на Морис Даймонд и Питър Панто Балс изброяваше още шестнадесет други убийства, които Анастасия (Балс го наричаше Анастасио) лично е наредил да бъдат извършени и ги е следял отблизо. Но той заключава, че смъртта на Релис унищожава всяка надежда да бъде изправен пред съда главатарят на убийците.