Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 210

В последните петнадесет минути това „нещо“ дойде във формата на телефонно обаждане на губернатора. Екзекуцията се отлагаше с една седмица, докато Върховният съд не се произнесе върху последната молба на защитата на осъдените по параграфа за допустимостта на изпълнението на присъдата.

Сутринта на следващата събота молбата беше отхвърлена и екзекуцията беше насрочена за 23 часа същия ден. Осъдените не изглеждаха много притеснени. В Синг Синг екзекуции през почивните дни не се извършваха. Това беше ненарушима традиция. Така тримата мъже с апетит унищожаваха обилното меню, което се смяташе за тяхната последна вечеря, абсолютно убедени, че последното им пътуване ще бъде при всички случаи отложено до понеделник.

— Това ще ни даде възможност поне още веднъж да се натъпчем за сметка на данъкоплатците… — подхилваше се Менди Уейс. Той вярваше на Лепке Бухалтер, който им беше заявил, на него и на Капоне, че през неделния ден сигурно ще се случат нови „неща“.

Но техните красиви надежди изведнъж рухнаха, когато в 21,55 часа директорът на затвора се обади за последен път по телефона на губернатора Дауей, от когото зависеше отлагането на екзекуцията до понеделник. Скъсвайки с традицията, която се спазваше стриктно в продължение на 27 години, т. е. от когато Синг Синг беше построен, Томас Дауей отказа поредното, отлагане с две кратки, решителни думи: „Няма промяна!“

В 22,02 часа Луис Капоне проникна в стаята на смъртта, претъпкана с журналисти, и без да каже дума, седна на електрическия стол. Три минути по-късно той беше само издъхнал труп. В 22,10 ч. дойде ред на Менди Уейс… С глава под черната качулка още мълвеше: „Аз съм невинен! Аз съм само изкупителна жертва! Предайте дълбоките ми чувства на моето семейство.“ Ударът от 3400 волта окончателно прекъсна последния му вик.

В 22,15 часа влезе този, когото всички очакваха като звезда… — Самият Луис Лепке Бухалтер!… Малките кафяви очи на краля на престъпниците бяха загубили кадифената си мекота. Той стрелкаше присъствуващите журналисти с ледени и яростни погледи. Осем кожени ремъка го приковаха неподвижно върху зловещия стоманен стол. Палачът закачи електродите за смъртнобледата кожа и стегна челото му във фаталната каска, после го покри с качулката. В тясната задушна стая се чу бръмченето на муха. Директорът на затвора повдигна ръка, палачът грубо блъсна надолу прекъсвача. За един миг светлината в целия затвор намаля. В стаята на смъртта премина бърза и отвратителна тръпка, докато тялото на осъдения се сгърчи в коланите и се разнесе непоносима миризма на озон и изпечена човешка плът. Големият шеф на Анонимното дружество за убийства, главният убиец, отговорен за смъртта на стотици, най-сетне си плати. В 22,19 часа съдебният лекар официално констатира смъртта му.