Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 174

Но за него това беше само един етап. Той мечтаеше за голямо политическо бъдеще. В края на краищата след Втората световна война той се издигна триумфално до поста кмет на Ню Йорк, който се смята за сигурно стъпало към президентското кресло. Крахът настъпи през 1950 г., когато той се оказа замесен в политико-финансов скандал, в който по ирония на съдбата се доказват неговите тесни връзки с Франк Костело, политическия съветник на Синдиката на престъпниците, човекът, който разпределя подкупите.

Но през 1940 г. той беше още в началото на кариерата си и решението беше взето бързо:

— Да се опитаме да направим възможната най-малка отстъпка на тази отрепка — предложи той на заместника си Туркъс.

През цялата тази нощ на Разпети петък, нощ, която познава предателството на Юда и отричането на Петър, се води суров, гнусен и безкраен пазарлък между Ейб Релис и представителя на властта. (По-късно американският печат така и ще кръсти това дело: „Предателството на Разпети петък“.)

Убиецът поставяше въпроса ребром. Той искаше срещу направените признания да бъде освободен изцяло от отговорност. Такова предложение бе видимо неприемливо. Общественото мнение с право може да се противопостави. О’Дуайър направи контрапредложение.

— Ние ще ти разрешим да пледираш убийство втора степен (Непредумишлено убийство, което не води до смъртна присъда.) и аз лично ще настоявам да се държи специално сметка за помощта, която си оказал на правосъдието.

Релис ядосано удари с юмрук по масата. — Дума да не става! — извика той. — Не приемам никакви обвинения в убийство.

Изпълнената със злоба разправия продължи цяла нощ. Накрая двете страни се споразумяха за нещо средно, но почти приемливо и за двамата благодарение на една тънка особеност на американския закон: „Никой обвинен не може да свидетелствува против себе си, неговите показания не могат да служат като доказателство за собствената му вина.“ Ейб Релис не ще може да бъде обвинен в извършването на разкритите от него убийства, но в същото време получените от него сведения ще помогнат в изясняването на тези случаи. Евентуално той може да бъде преследван единствено за престъпления, които не е издал, и разбира се, само при наличието на убедителни веществени доказателства.

В края на краищата нали Томас Дауей — главният съперник от Републиканската партия на О’Дуайър, използваше същите методи при получаването на важни сведения.

Накрая, към четири часа сутринта, Ейб Релис се почувствува удовлетворен. За да докаже на своите събеседници добрата си воля и че е имало смисъл да се преговаря с него, Кид нанася страшен удар, който ги накара да се втрещят. Той им разкри истината за убийството на Дъч Шулц!

До тази минута в продължение на пет години истинските подбуди за ликвидирането на холандеца бяха останали неразкрити. Дотогава се смяташе, че убийството на Шулц е резултат от обикновено съперничество на бандити, мислеха дори, че е някаква тъмна женска история. За пръв път Релис съобщи на поразените О’Дуайър и Туркъс сензационната истина: Дъч Шулц е убит по заповед на големите шефове на синдиката защото е пренебрегнал категоричната им забрана и се е опитал на своя глава да убие Томас Дауей, неговата „Nemesis“. (В един вестник Шулц прочел тази дума, която на гръцки означава отмъщение, и наредил да му обяснят смисъла. Той намерил, че това звучи много изискано и започнал да нарича Дауей само „Nemesis“.)