Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 176

Ейб Релис притежаваше изключителна, дори смущаваща памет. При направените по-късно проверки се оказа, че тя нито веднъж не му е изневерила. Дори след години той си спомняше без грешка не само факти, дати, места, имената и на най-незначителните участници, но и менютата на обедите, цветовете на костюмите, отличителните черти на съвсем незабележими свидетели. Той беше в състояние да опише с подробности неизвестен купувач на пури в магазин, намиращ се на мястото на престъплението, или да посочи съвсем точно мястото на бензиностанцията, където е бил закупен бидон с бензин, послужил за изгаряне на трупа.

Туркъс и неговите заместници, ужасени и изтощени, се сменяха при него през деня, а често и през нощта. Нямаше нужда да му задават въпроси. Канарчето пееше самостоятелно, непринудено, неуморно и с видимо удоволствие. Преди дори да го попитат следователите, той им предостави възможността да съберат и обединят смазващи веществени доказателства, следи за намирането на много важни свидетели. Релис беше неудържим. Той говореше с радостно удовлетворение на добър работник, владеещ и извършващ безупречно работата си, очарован от страшната погнуса, която неговите показания предизвикваха у слушателите. Той предоставяше най-страшни подробности без сянка на притеснение. И когато Туркъс сухо отбеляза факта, Релис се засмя силно и му отговори с чудовищен цинизъм:

— Вие сигурно ще сте били много покъртен, когато за първи път сте пледирали за смъртна присъда? Но на десетата не е било същото, нали? И с мене е така. Въпрос на навик!…

Полека-лека пред смазаните, вцепенени от безименен ужас следователи Изчанчения разкри съществуването на истинска индустрия за убийства по поръчка: една огромна промишленост за „услуги по убийства“, разпростряла пипала по цялата територия на страната, която работеше в изумителни мащаби, с изключителна, ужасяваща съгласуваност и точност, с ефикасността на забележително добре смазана машина.

Най-смущаващото е, че през всичките тези десет години на всекидневна работа на тази чудесно организирана мрежа от главорези, извършваща убийства, нито правителството, нито правосъдието, нито ФБР или местната полиция никога не са подозирали съществуването на това, което печатът ще нарече „Murder Incorporated“, етикет, който може да бъде преведен — Корпорация за убийства, Сдружение на убийци или Анонимно дружество за убийства.

* * *

Основите на това истинско обединение за убийства бяха поставени през 1929 г. по време на конференцията в Атлантик сити.

Едновременно със създаването на Синдиката на престъпниците бяха разпределени териториално и по сектори различните дейности. Делегатите на високо равнище на американския престъпен свят се заклеха да се подчиняват на тайния кодекс, който те сами изработиха. Той регламентираше точно отношенията между бандите.

Всеки от главатарите запазваше властта си на живот и смърт над своите хора и в рамките на възприетата и известна на всички юрисдикция. Освен това дори върху неговата собствена територия, когато възникнеше проблем с някоя друга банда, на главатаря беше забранено сам да раздава правосъдие. Трябваше задължително проблемът да бъде отнесен до Големия съвет, който синдикатът избираше между най-мощните съмишленици, за да се съблюдава редът в семейното огнище. Големият съвет трябваше да бъде съдник при решаване на важни конфликти, които биха могли да се изродят в кървава баня. Съветът трябваше да решава самостоятелно всички въпроси, които можеха да поставят Организацията в опасност.