Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 27

— Ще може — сухо отвърна Швейк, — но в тоя случай ще бъда принуден да ви поискам залог от трийсет крони.

— Моля, моля — каза Бретшнайдер, като отброяваше парите. — А сега да пийнем по четвъртинка вино, аз черпя.

Когато изпиха четвъртинката, Швейк поръча още по четвъртинка, след това дойде ред пак на Бретшнайдер, който по тоя случай заяви, че днес не е длъжностно лице и покани Швейк да не се страхува от него и да говори свободно за политика.

Швейк заяви, че в кръчмата той никога не говори за политика, че въобще политиката е залъгалка за малки деца.

Бретшнайдер, напротив, имаше по-революционни схващания и каза, че всяка слаба държава била обречена на гибел, и попита Швейк какво е мнението му по тоя въпрос.

Швейк заяви, че не е имал работа с държавата, но че веднъж попаднало в ръцете му едно слабо санбернарско куче, което той подхранвал с военни сухари, и че то също така умряло.

Когато на масата бе сложена петата четвъртинка, Бретшнайдер се обяви за анархист и попита Швейк в коя организация да се запише.

Швейк му каза, че веднъж един анархист взел от него на изплащане един леонбергер, който струвал сто крони, и го завлякъл с последната вноска.

Когато наченаха шестата четвъртинка, Бретшнайдер заговори за революцията и против мобилизацията.

Тогава Швейк се наведе към него и му пошепна на ухото:

— В заведението тъкмо влезе един посетител, гледайте да не ви чуе, защото може да си имате неприятности. Ето виждате ли, кръчмарката се разплака.

Госпожа Паливецова наистина плачеше зад тезгяха.

— Защо плачете, госпожа Паливецова? — попита Бретшнайдер. — За три месеца ще спечелим войната, ще дадат амнистия, вашият мъж ще се върне и тогава ще му дръпнем едно пиене за много години.

— Вие може би не мислите, че ще спечелим? — обърна се той към Швейк.

— Как не ви омръзна да ги дъвчете все едни и същи — каза Швейк, — трябва да се спечели и туйто. Но сега вече трябва да си вървя в къщи.

Швейк плати консумацията и се върна при старата си прислужница, госпожа Мюлерова, която много се уплаши, като видя, че човекът, който отключи вратата и влезе в квартирата, е Швейк.

— Аз мислех, ваша милост, че ще се върнете чак след няколко години — каза тя с обичайната си откровеност. — В квартирата ви три пъти правиха обиск, а като не можаха да намерят нищо, казаха, че сте загубен, понеже сте били рафиниран. И аз от състрадание приех в квартирата един портиер от нощно заведение.

Швейк веднага се убеди, че непознатият се е настанил в квартирата му много удобно. Той спеше в собственото му легло и даже бе толкова благороден, че се беше задоволил само с половината, а в другата половина бе настанил някакво дългокосо създание, което от благодарност го бе прегърнало насън около врата. Около леглото се търкаляха в безредие части от мъжки и дамски тоалет. От целия тоя хаос личеше, че портиерът от нощното заведение се беше върнал с дамата си във весело настроение.

— Господине — каза Швейк, като раздруса натрапника, — да не закъснеете за обед. Ще ми бъде много неприятно, ако се оплачете някога, че съм ви изхвърлил в момент, когато никъде не сервират обед.