Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 24

Швейк се изкашля и каза:

— Че аз не зная за никакви глупости.

— А това нима не е глупост, господин Швейк — каза изкуственият бащин тон. — От рапорта на полицая, който ви е довел, личи, че вие сте предизвикали събиране на хора пред залепения на един ъгъл манифест по случай обявяването на войната и че сте бунтували хората с виковете си: „Да живее император Франц Йосиф! Победата е наша!“

— Аз не можех да бездействувам — заяви Швейк, като устреми добрите си очи в зениците на инквизитора, — аз така се ядосах, като видях, че всички четат манифеста по случай войната и не проявяват никаква радост! Никакво ликуване, никакво „ура“, нищо, съвсем нищо, господин съветник. Също като че ли не ги засяга. И тогава аз, старият воин от деветдесет и първи полк, не можах да се стърпя и извиках тия думи. И мисля, че ако вие бяхте на моето място, бихте направили същото. Щом като сме във война, тя трябва да се спечели и трябва да се вика „ура“ за негово величество императора, никой не може да ме убеди в обратното!

Притиснат до стената, черно-жълтият хищник не можа да издържи погледа на невинния агнец Швейк, наведе глава над книжата си и каза:

— Разбирам напълно ентусиазма ви, но той е трябвало да се прояви при други обстоятелства. Вие сам знаете много добре, че сте били воден от полицай, така че вашата патриотична проява трябва да е била схваната от публиката по-скоро в ироничен, отколкото в сериозен смисъл.

— Когато някого карат в полицията — отговори Швейк, — това е труден момент в живота му. Но когато човек и в такъв труден момент не забравя какво се полага да извърши при обявяване на война, аз мисля, че такъв човек не е толкова лош.

Черно-жълтият хищник изръмжа и се вгледа още веднъж в очите на Швейк.

Швейк отговори с невинната, мека, скромна и нежна топлина на своя поглед.

Един миг и двамата се гледаха втренчено.

— Вървете по дяволите, Швейк — измърмори най-после чиновническата зурла, — ако попаднете още веднъж тук, тогава вече, без да ви питам, ще ви изпратя направо във военнополевия съд на Храдчани. Разбрахте ли?

И докато се усети, Швейк се приближи до него, целуна му ръка и каза:

— Господ здраве да ви дава, ако някога ви потрябва някое чистокръвно кученце, благоволете да се обърнете към мене. Търгувам с кучета.

Така Швейк отново се озова на свобода.

Разсъжденията му по пътя за в къщи дали по-напред да се отбие „При чашата“ завършиха с това, че той отвори същата врата, през която преди известно време бе излязъл, придружен от детектива Бретшнайдер.

В кръчмата цареше гробна тишина. Имаше няколко посетители, между които и клисарят на „Свети Аполинарий“. Всички изглеждаха мрачни. Зад тезгяха беше седнала кръчмарката Паливецова и тъпо гледаше бирените канелки.

— Е, аз се върнах вече — весело рече Швейк, — дайте ми една бира. Къде е господин Паливец, не се ли е върнал още?