Читать «Далече от изумрудения остров» онлайн - страница 7

— Както виждаш няма никакво чудо! Светът по старому се управлява от рационалност.

На пода се белееше купчинка пласмаса, която се бе изсипала от дупчицата в задната страна на кацата.

— Следователно, материалът й не е бил само в каците — каза Сирра.

Делани също се смъкна на колене и пъхна пръста си в дупчицата, предизвиквайки миниатюрна лавина.

— Хъмм! От тук до цепнатината в корпуса, разстоянието не е малко. Кой е доставил там пластмасата?

— Едната загадка е разгадана, остава другата — ехидно отбеляза Сирра. — Може би този път късметът ще бъде на наша страна?

— Ирландски късмет ли? — попита Делани, а от вентилационната тръба над главата й се разнесе леко драскане, като на пръчица по метал. — Чу ли? — погледна тя нагоре.

— Не. Какво именно?

Делани затаи дъх, в очакване на повтарянето на звука.

— Не мисля, че драскането е от робот — насочи тя вниманието си към бялата пирамидка на пода. — Но защо машините още не са засекли присъствието на разпиления материал?

Сирра се облегна по гръб на един от сандъците и нервно започна да се заглежда в тавана.

— Уверена ли си, че чу нещо? — попита.

Из помещението се разнесе ясно тракане по тънък метал, сякаш по вентилационната тръба се придвижваше нещо тежко.

— Роботите са самото съвършенство. Те никога нищо не пропускат — стана Сирра и обхвана тялото си с ръце, после като че ли замръзна.

— Да се върнем на поста си. Искам нещо да проверя.

Преди да затворят вратата на модула, Делани се огледа. Нямаше никой.

— Необходимо ни е да преценим всички теоретични възможности — вторачи се Сирра в монитора си. — Възможно ли е някой от членовете на ремонтните бригади да не е спал по време на стълкновението?

— Съгласно компютърните данни, такъв не е имало.

— Възможно ли е компютърът да греши?

— Той не следи къде се намира всеки в даден момент, но за включванията и изключванията на всяка спална капсула се води отчет. Проверих всичките петдесет от нашата смяна, а също и на останалите три. Никой от член на ремонтна бригада не се е събуждал.

— Може ли на борда да се намира някой, който не се ползва от спалните капсули?

Сирра се засмя.

— Сега щеше да е на две хиляди и шестстотин години и нещо отгоре — стана сериозен тонът й. — Направих анализ на всички дневници на дежурства, заведени от началото на полета. Примерно от преди деветстотин години, в тях започва да се упоменава за необясними явления. Не само за инструменти, които не се оказват в наличност, но и за дрехи, поставени на съвсем друго място. За отворени врати, които са били длъжни да са затворени. Поправки, направени без командата на компютъра. Ако надзърнеш в индивидуалните дневници, в тях ще намериш десетки странни записи. Членовете на бригадите са съобщавали за усещането, че някой ги наблюдава, а някои от тях са забелязвали с ъгълчето на окото си непонятно движение. Знаеш ли, започвам да ставам не на себе си. А компютърът нищо не съобщава. Може би заедно с нас действително летят и гремлини.