Читать «Далече от изумрудения остров» онлайн - страница 10

Сирра избяга навън, преди Делани да успее да отвори уста.

Тя погледна ирландския пейзаж, който украсяваше стената й и си припомни какво чувстваше, когато за последен път поглади древните приказни камъни на Грианан-Ейлич. Теорията на Сирра бе напълно логична, а възможно и вярна, но тя си припомни за боговете от легендите и преданията, после си представи как те в тъжна самотност очакват някого на пустинната Земя. И докато вековете се сменяха един след друг, те несъмнено скучаеха. След това тя си представи компютърът, който година след година властвуваше над безжизнените изолирани помещения на космолета. Дали той беше способен да изпитва скука? А самота?

А гномовете? На тях им предстоят още 1400 години, преди „Изкупител“ да пристигне на планетата. Докато екипажът спи, годините ще текат бавно. Какво ще стане с гномовете в течение на този срок? На мониторът й беше застинало изображението, което бе успяла да хване — малко същество, което държи хапка храна, а очите му отразяват бледата светлина, мъждееща в тъмният свят, който се намираше под нейния. Не всички истории около сидовете свършваха добре. Вълшебният народ от ирландските легенди не живееше, за да служи на хората. Членовете му имаха собствени желания, свои намерения. Сътворените създания нямаха ли собствени надежди?

Делани закри очи и въздъхна. Тя бе намерила рационално обяснение — макар удивително и вълшебно, но напълно достоверно. Така далече от Ирландия, така далече от Изумрудения остров…

Не, тя не беше уверена, че ще заспи така безгрижно, като Сирра.

Информация за текста

James Van Pelt

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15895]

Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00

1

Йетс — ирландски поет и драматург (1865–1939), вдъхновител на културното движение „Ирландско възраждане“ — Б.пр.