Читать «Далече от изумрудения остров» онлайн - страница 2

— Случайността и чудесата ни поднесоха мутаген, който ни застави да бягаме от Земята — заяви Сирра. — На мен ми харесва какво прави компютърът. Ти изпробва ли новите домати? Ботаникът твърди, че та са по-резистентни към болестите и консумират два пъти по-малко вода. Ето какво става, когато даваш възможност на компютъра да взема самостоятелни решения. В древността хората са измислили боговете, защото са се опитвали да разберат какво движи света им. А ние сами създаваме своя… Още много ли остава?

— Не, вече сме на мястото — провери Делани с монитора, но повърхността изглеждаше абсолютно здрава, което я накара да придърпа чантата си и да извади от нея хитроумен уред за изпитване на якостта на метали.

Да, тъгата по родния дом я измъчваше. Когато преди година се отправиха в полет (представляваше субективно време, тъй като ремонтните бригади бяха проспали 2600 години, пробуждайки се за две седмици на всеки 100 от тях), носталгията й се струваше като детски каприз. А сега Делани тъжеше за хълмовете, където беше израсла. Никога повече нямаше да усети вятъра откъм заливите Тробреаг и Лох-Суили, с неговия солен вкус и дъх на далечни бури от северния Атлантик. Нямаше да има и обрасли с шубрак хълмове.

— Роботите са претърсили всичко наоколо — рече Сирра. — Но не съобщиха за никакви пукнатини.

— Длъжна съм да огледам сама — отвърна Делани и прикрепи към стената на корпуса, на ярд разстояние, два трансмитера с големина на пръст, после натисна копчето на диагностичния прибор и нискочестотният импулс отначало показа, че корпусът е цял, но след това разкри сложна система от пукнатини с дълбочина три фута, която стигаше до външната повърхност и космическият вакуум. Приборът не измерваше по-нататък, но Делани си представи светлинните години пустота до Земята и Ирландия, после тези до пункта на пристигане.

Тя се опита да си припомни странното усещане в утринната мъгла, когато за последен път стоеше върху хилядолетната стена на древната кръгла крепост Грианан-Ейлич и чакаше небето да се проясни. В ясни дни, оттам можеше да се види устието на Суили, полуострова Инишоуен и значителна част от Дерри. Но мъглата така и не се разсея. Тогава, докато пръстите й се плъзгаха по гладкия камък, тя чу шумолене зад гърба си, придружено от къс смях. Обърна се — нямаше никой. Никъде. Когато бродеше из този край, обвеян с толкова предания, беше така просто да повярва, че светът не се изчерпва с очевидното.

— Тук няма нищо — отбеляза Делани, придвижи се още шест фута напред и отново постави датчиците.

— Както посочи компютърът. Защо не искаш да признаеш, че корпусът е издържал сблъсъка в пълно съответствие конструкцията си? При стълкновение, силата на удара се премества по допирателна. Означава, че камъчето не може да го пробие.

— При скорост равна на четвърт от светлинната, даже прашинката носи огромен заряд от кинетична енергия, а това съвсем не е било малка частица. Съгласно данните, камъчето не е отстъпвало по размер на топче от игрален автомат. Космолетът е трябвало да се разлети на дребни парчета, като порцеланово яйце.