Читать «Селестинското пророчество» онлайн - страница 13

Лицето му стана сериозно.

— Доста се обезкуражих. Но не след дълго разбрах от един сервитьор за някакъв свещеник, който често говорел за Ръкописа. Според сервитьора свещеникът се опитвал да се противопостави на усилията на правителството да укрие този исторически документ. Не устоях на изкушението да посетя свещеника в неговия дом.

На лицето ми сигурно се бе изписало удивление, защото Добсън попита:

— Какво има?

— Онази моя приятелка, която ми разказа за Ръкописа, също беше узнала за него от някакъв свещеник. Той не й казал името си, но разговарял с нея веднъж относно Първото откровение. Имали уговорена среща да се видят пак, но той не дошъл.

— Нищо чудно да е същият човек — каза Добсън, — защото аз също не можах да го намеря. Къщата беше заключена и изглеждаше безлюдна.

— И вие ли не го видяхте?

— Не, но реших да огледам къщата. В задната част имаше стар отворен килер и аз реших да видя какво има вътре. Зад купчина стари вещи под една паднала дъска открих преводи на Първото и Второто откровение.

Той ме погледна многозначително.

— Значи ги намерихте случайно?

— Да.

— А сега носите ли ги със себе си?

— Не. Реших да ги проуча внимателно, след което ги поверих на свои колеги.

— Можете ли да ми кажете по-подробно какво се съдържа във Второто откровение?

— След продължително мълчание Добсън се усмихна и кимна с глава.

— Струва ми се, че тъкмо за това ни е срещнала съдбата. Второто откровение дава една по-широка историческа перспектива на нашето преходно съзнание. В края на деветдесетте години завършва не само двадесети век, но и цяло едно хилядолетие от историята. Второто хилядолетие е към своя край. Ние, хората от Запада, няма да успеем да разберем какво ни предстои, преди да осъзнаем какво всъщност се е случило през този отминаващ хилядагодишен период.

— Какво по-точно се казва в Ръкописа по този въпрос? — попитах аз.

— Че в края на второто хилядолетие — тоест в наши дни — ще можем цялостно да осмислим този исторически период и онази главна доминанта, която се е развила през втората половина на хилядолетието, в периода на Новото време, както го наричаме. Осъзнаването на случайността като фактор в живота е един вид събуждане от тази основна доминанта на епохата.

— И каква е тази доминанта? — попитах аз.

Той се усмихна загадъчно.

— Готов ли си да преосмислиш хилядолетието?

— Да, разбира се, разкажи ми за това.

— Разказът в това отношение не е достатъчен. Спомни си какво ти казах преди: за да разбере историята, човек трябва да си даде сметка как се е развил неговията личен мироглед и какво влияние е оказал върху него мирогледът на хората, живели преди. Хиляда години са били необходими, за да се развие модерния възглед за света, тъй че за да разбереш какво представляваш днес, трябва да се върнеш назад към 1000-ната година и след това да извървиш целия път през хилядолетието, сякаш си го изживял лично.