Читать «Селестинското пророчество» онлайн - страница 11

Опитах се да релаксирам и си поех дълбоко дъх. Сигурно това пътуване ще се окаже напразно, реших аз. Нищо повече от едно кратко посещение до Перу и обратно. Малко прахосани пари без особени последствия.

Самолетът се разтърси и се отдели от пистата. Затворих очи и усетих как ми се завива свят, докато огромният аероплан набра скорост и се издигна, навлизайки сред гъстата облачна пелена. Когато достигнахме летателна височина, аз най-сетне се отпуснах и заспах. След трийсетина-четирийсет минути едно рязко движение ме събуди и аз реших да отида в кабината за почивка.

Когато минавах през коридора, направи ми впечатление един висок мъж с кръгли очила, който разговаряше със стюарда. Той ме стрелна мигновено с очи и продължи разговора си. Имаше тъмнокестенява коса и изглеждаше около четиридесет и пет годишен. В първия миг ми се стори, че го познавам, но после разбрах, че съм се припознал. На минаване долових реплика от разговора.

— Все пак ви благодаря — казваше мъжът. — Просто си помислих, че след като пътувате до Перу толкова често, може да сте чули нещо за Ръкописа.

Обърна се и се отправи към предната част на самолета.

Останах като поразен. Дали имаше предвид същия Ръкопис? Отидох в кабината за отдих и се опитах да обмисля какво да предприема. Искаше ми се да забравя за него. Той може би имаше предвид някакъв друг ръкопис.

Върнах се на мястото си и отново затворих очи, решен да залича случката от съзнанието си.

Добре че не ми се налагаше да питам този човек какво има предвид. Но докато седях, си спомних вълнението, което бях изпитал край езерото. Ами ако той наистина имаше информация за Ръкописа, тогава? Ако не разпитвам, не ще узная нищо.

Подвоумих се още известно време, после станах и се отправих към предната част на самолета. Той седеше някъде по средата на реда. Точно зад него имаше едно празно място. Върнах се и казах на стоюарда, че искам да се преместя, взех си нещата и заех мястото. Подир няколко мига го потупах по рамото.

— Извинете ме — казах аз. — Чух ви да споменавате някакъв ръкопис. Не говорехте ли за онзи, който е бил намерен в Перу?

Той ме погледна изненадано, после предпазливо.

— Да, за него — отвърна след известно колебание.

Аз се представих и обясних, че моя приятелка е била наскоро в Перу и е научила за съществуването на Ръкописа. Той видимо си отдъхна и се представи като Уейн Добсън, професор по история в Нюйоркския университет.

Докато говорех, усетих, че съседът ми ме стрелка раздразнено с очи. Беше се облегнал на мястото си и се опитваше да заспи.

— Вие виждали ли сте Ръкописа? — попитах професора.

— Части от него — отвърна той. — Ами вие?

— Не, но моята приятелка ми разказа за Първото откровение.