Читать «Пансионът» онлайн - страница 4

Тя идваше при него нощите, тя беше онази, която сгорещяваше атмосферата на вечерята. Добре знаеше, колко малко яде, след като щеше да я усеща до себе си в нощите, в спящата къща. И нейното благоразумие! Независимо дали нощта беше топла или студена, тя винаги имаше чаша пунш, прибрана специално за него. Вероятно щяха да са щастливи заедно…

Обичаха да се качват горе по чорапи, със свещ в ръка, да си казват с неохота лека нощ. Целуваха се. Спомняше си очите й, допира на ръката й, екстаза…

Но екстаза свършваше… Повтори си фразата й, само че на себе си Какво да направя? Инстинктът на жертвата се върна пак. Но грехът беше налице, а честта му казваше, че грехът трябва да бъде изкупен.

Седяха с нея на леглото, когато влезе Мери и каза, че Мисис го чака на партера. Стана, за да наметне палтото си, по безпомощен от всякога. Облече се и я прегърна. Всичко ще е наред, без страх! Остави я да плаче на леглото и да шепне „О, Боже!“

Надолу по стълбите очилата му се замъглиха, трябваше да ги свали и почисти. Искаше да се качи на покрива и да полети към една друга страна, без мъка, без да чува никога повече за цялата тази история, но нещо го дърпаше все по-надолу, стъпало по стъпало. Злобните лица на Мадам и на шефа му го гледаха безмилостно. На последното стъпало се размина с Джак Мони, който носеше две бутилки Бас. Поздравиха се студено, очите на влюбения си отпочинаха за малко върху топчестото му лице на булдог и малките му груби дебели ръце. На долният етаж се обърна и видя, че Джак го следи на вратата.

Изведнъж си спомни, че една нощ един от тъй наречените артисти, малък рус лондончанин, доста свободно флиртуваше с Поли. Цялата история завърши с намесата на Джак. Тръгнаха да го успокояват. Малкият артист, по-блед от обикновено, се засмя и каза, че не искал да стане някоя беля, но Джак се разкрещя, че ако някое момченце се опитва да си играе със сестра му, ще му избие зъбите от устата и ще му ги натика в гърлото.

Поли седеше на леглото, плачейки. После си изтри очите и отиде до огледалото. Намокри края на кърпата и освежи очите си със студената вода. Погледна се в профил и намести фибите зад ухото си. После се върна на леглото и седна свила крака. Загледа се във възглавниците и в съзнанието й се появиха сладки топли спомени. Облегна се на рамката на леглото и се замечта. Вълнението изчезна от лицето й.

Чакаше тихо, почти весело, без страх, в паметта й се прокрадваха картини а щастие и бъдеще. Толкова надълбоко потъна в желанията и в бъдните картини, че вече не виждаше нито възглавниците, нито стаята, нито си спомняше какво чака.

Накрая чу майка си да я вика. Скочи на крака и се затича по стъпалата.

— Поли! Поли!

— Да, мамо!

— Ела, скъпа, Мистър Дюран иска да говори с теб!

Най-сетне си спомни какво чакаше.

Информация за текста

James Joyce

The Boarding House, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5483]