Читать «Пансионът» онлайн - страница 2

Поли много добре знаеше, че я наблюдават, но докато майка й си мълчеше всичко си бе по старому. Нямаше открити караници и обяснения и дори когато в къщата започна да се говори за тяхната връзка, майката мълчеше. Поли започна да дебелее, което не беше много характерно за нея, а младият мъж изведнъж се разтревожи. Накрая, като реши, че това е най-подходящият момент Мисис Мони се намеси. Тя се справяше с моралните проблеми, както сатъра с месото, а в този случай трябваше да направи това, което имаше наум.

Беше чиста неделна утрин, ранно лято, топло, но със студен бриз. Всички прозорци на пансиона бяха отворени, а ленените завеси се издуваха към улицата. Камбанарията на Джордж Чърч биеше, приканваше вярващите, беше се образувал малък кръг пред портите. Беше края на закуската, масата в трапезарията беше отрупана с остатъците от бекона с яйца и ребърцата. Мисис Мони седеше на един стол и наблюдаваше как Мери разтребва масата. Каза й да прибере коричките и остатъците от хляба за пудинга във вторник. Когато чиниите бяха прибрани, хляба събран, захарта и маслото под ключ, тя се замисли над снощният разговор с Поли. Нещата бяха както й предполагаше, задаваше ясни въпроси, Поли отговаряше прямо. Разбира се и на двете им беше някак неудобно. Майката се притесняваше, защото не искаше да бъде прекалено високопарна и да не изглежда, че прави нещо тайно, а на дъщерята и беше неудобно, поради простата причина, че тези неща винаги я караха да се чувства неудобно, а й защото не искаше, майка й да си помисли, че в невинността си тя има намерения, извън майчините й.

Мисис Мони инстинктивно погледна към малкия позлатен часовник на камината, после стана замислено. Беше 11:17, имаше достатъчно време да се срещне с Мистър Дюран и после да хване трамвая на Марлборо. Знаеше, че ще спечели. На нейна страна беше общественото мнение, беше разгневена майка. Беше го оставила да живее под покрива й, смятайки че е човек на честта, а той просто бе злоупотребил с гостоприемството й. Беше 34–35 годишен, следователно младостта не го оневиняваше, нито пък незнанието, беше видял доста от света. Беше използвал предимството си пред невежеството и младостта на Поли, беше очевидно. Въпросът беше: Каква компенсация щеше да даде?

Трябваше да я компенсира с нещо. Всичко беше прекалено лесно за мъжете, можеше да прави каквото си иска, да си прави удоволствието, а жената поемаше цялата тежест. За някой майки бяха достатъчни парите, за да приключи проблема. Но не и тя! Единствената истинска компенсация за загубената чест на дъщеря й беше сватбата. Преброи си козовете отново, преди да изпрати Мери до стаята на Дюран на горният етаж, да му каже, че Мадам го вика. Предчувстваше успеха си. Беше сериозен младеж, а не някой боклук и кавгаджия като останалите. Ако беше Шеридън, Мийд или Бантам Лионс задачата й щеше да бъде далеч по-трудна. Всички наематели знаеха за връзката им, а някои и детайли. А й той работеше в голяма католическа фирма за търговия на вино и публичността щеше да му коства работата. Ако се съгласеше, всичко щеше да е ок. Знаеше, че той е добър, а и му вървеше в работата.