Читать «Пансионът» онлайн - страница 3

Мина почти половин час. Стана и се огледа в огледалото. Решителното изражение на облото й цветущо лице я зарадва, замисли се за майките, които не изпускаха дъщерите си от поглед.

Тази сутрин Мистър Дюран беше наистина уплашен. Опита се да се избръсне, но ръката му трепереше. Тридневната червена брада опасваше лицето му и на всеки две три минути му се замъгляваха очилата, трябваше да ги маха и да ги почиства с кърпичката си. Споменът за снощната изповед му причиняваше болка, свещеникът беше разчепкал всеки детайл от тази връзка и накрая беше преувеличил греха му, че се зарадва, че ще трябва да го изкупи. Злото беше сторено. Какво можеше да направи сега, освен да се ожени за нея или да избяга? Знаеше, че говорят за връзката им, а сигурно и работодателят му беше чул. Дъблин е толкова малък град, всеки знаеше всичко за всеки. Усети как сърцето му се качва до гърлото, само при представата как го вика стария Мистър Леонард: Пратете Мистър Дюран при мен, моля!

Всичките онези години за нищо! Всичката работа и усилия хвърлени на вятъра. Като млад беше вършил какви ли не дивотии, беше свободомислещ и дори отричаше съществуването на Господ пред приятелите си в кръчмата. Но това беше минало… далечно минало… Сега си купуваше ежеседмично „Рейнолдс Нюспейпър“, но изпълняваше религиозните си задължения и в девет десети от живота си живееше нормален живот. Имаше достатъчно събрани пари за дом, но не беше в това работата. Семейството му нямаше да се съгласи с нея. Първо репутацията на баща й и после това че майка й държи пансион и имаше известна лоша слава. Можеше да си представи какво щяха да си помислят приятелите му и как щяха да му се присмиват. Тя беше и простовата, казваше например „Видех го“ и „Ако Знай’х“. Но какво значение би имала граматиката, ако наистина я обичаше? Не се беше питал дали това което беше сторила го е накарало да я харесва или да я ненавижда. Разбира се, че й той участваше! Инстинктивно искаше да си остане свободен, а не да се жени. Казваха, веднъж като се ожениш е свършено с теб!

Докато седеше безпомощно в края на леглото по риза и панталони, тя почука и влезе. Каза му всичко, каза че е разказала всичко на майка си и че майка й искала да говори с него на сутринта. Плачеше, обгърна врата му с ръце и каза:

— О, Боб, Боб, какво да направя? Какво да направя сега?

Каза, че искала да сложи край на живота си.

Той я прегърна вяло, каза й да спре да плаче, че всичко ще е наред, да не се страхува. Почувства допира на гърдите й през блузката.

Не беше само негова грешката. Спомняше си добре, с услужливата памет на жертвата, първият път милваше роклята си, дишането й, милувките й. По-късно една нощ, докато той лежеше гол на леглото, тя почука на вратата. Искала да си запали свещта от неговата, тъй като нейната била изгасена от вятъра. Беше й за първи път. Носеше прозрачен отворен жакет от бархет. Белите й крачка светеха на светлината на луната, в отворените кожени чехли, а кръвта й гореше в парфюмираното тяло. Докато палеше свещта си се понесе ухание на парфюм от ръцете и китките й.