Читать «Майка» онлайн - страница 6

Джеймс Джойс

— Няма да започне, докато не си получи парите.

След разменените бързи реплики, Мистър Холохан закуцука. В залата се възцари тишина. Когато тази тишина стана почти болезнена Мисис Хили каза на баритона:

— Виждали ли сте Мисис Кампел, тази седмица?

Не я бил виждал, но му били казали, че е добре. Разговорът не продължи. Първият тенор наклони глава и започна да брои дупките по колана на кръста си. От време на време всички пращаха погледи на Мисис Керни.

Залата избухна, когато Мистър Фитцпатрик и пребледнелият Мистър Холохан нахлуха. Ръкоплясканията бяха придружени с неясен шепот. Мистър Фитцпатрик държеше няколко банкноти в ръка. Отброи четири в ръката на Мисис Керни и каза, че останалите ще й бъдат дадени в почивката. Мисис Керни каза:

— Липсват още четири шилинга!

Но Кетлин прибра полата си и каза „Сега, Мистър Бел!“, който трепереше като трепетлика. Певецът и тя излязоха заедно. Шумът в залата замря. След пауза от няколко секунди се чу пианото.

Първата част на концерта мина прекрасно, с изключение на партитурата на Мадам Глин. Горката изпя Киларне, с толкова треперещ, задъхващ се глас, с безумно остаряла интонация и произношение, за които като че ли вярваше, че допринасят за елегантността на изпълнението. Изглеждаше, като че ли излиза от стар гардероб, а публиката я направи за смях. Първият тенор и контраалта изправиха залата на крака. Кетлин изсвири няколко стари ирландски мелодии, които бяха приветствани много добре. Първата част на концерта беше закрита с патриотичния рецитал на една млада дама, която участваше в аматьорска театрална група.

През цялото време цареше небивало вълнение в съблекалнята. В единият ъгъл се бяха събрали Мистър Холохан, Мистър Фитцпатрик, Мис Берн, двама стюарди, баритона, баса и Мистър О’Медън Бърк, който каза, че това е най-скандалният концерт, на който е присъствал. Кариерата на Мис Кетлин Керни щяла да бъде съсипана в Дъблин след това. Баритонът бе запитан, какво мисли за нейния договор. Не пожела да каже каквото и да било по въпроса. На него му били платили и искал да е в мир с тези мъже. Обаче, смятал, че Мисис Керни трябвало да се разбере с музикантите. Стюардите и секретарите разговаряха, какво ще стане след паузата.

— Съгласен съм с Мис Берн! Не трябва да й плащаме! — каза Мистър О’Медън Бърк.

На другият ъгъл бяха Мисис Керни, съпруга й, Мистър Бел, Мис Хили и младата жена, която прочете рецитала. Мисис Керни каза, че Комитетът се е държал скандално с нейната особа. Не смятала да създава скандали и не искала много, а ето как й с отплащали. Мислели си, че насреща си имат само едно момиче и че могат да правят каквото си искат. Но тя щяла да им покаже, че грешат. Мислели си, че не могат да я третират като мъж. Щяла да им покаже, че й момичето има права, не можели да я правят на глупачка. Ако не й платели щяла да накара цял Дъблин да разбере. Разбира се, съжалявала, че това се е отразило на музикантите. Но какво друго можела да направи? Апелира към втория тенор, но той й каза, че не може да очаква да се отнасят добре с нея. После се обърна към Мис Хили. Мис Хили искала да се присъедини към другия лагер, но не можела, тъй като била приятелка на Кетлин и често посещавала дома на семейство Керни.