Читать «Майка» онлайн - страница 4

— Не, благодаря!

Женичката каза, че се надявала да си изкарат добре. Погледна към дъжда, меланхолията измести ентусиазма й и каза:

— Ах, ами! Ще дадем най-доброто от себе си, Бог знае!

Мисис Керни се върна в съблекалнята.

Музикантите бяха дошли. Баса и тенора също. Басът, Мистър Дуган, беше строен младеж с поддържани черни мустаци. Беше син на портиера на операта в града и още като малък басираше. Беше се издигнал до първокласен музикант от нищото. Беше пял в Гранд Опера.

Една нощ дори беше заменил болният главен бас, изпя арията на краля в операта Маритана в Кралския театър. Изпя я с чувство и сила и беше много добре приет от публиката, но развали всичко като си обърса носа с ръкава веднъж-два пъти. Беше твърде скромен и говореше малко. Казваше вашият толкова тихо, че никой не можеше да чуе, пиеше само мляко, за да си пази гласа. Мистър Бел, вторият тенор, малък рус човечец, се състезаваше ежегодно за наградата на Фейс Цеол. На четвъртото си представяне бе взел бронз. Беше извънредно нервен и извънредно завистлив към другите тенори, но прикриваше тази невротична завист под покривалото на приятелството. По-този начин като че ли показваше на хората, каква мъка е всеки концерт за него самия. И затова отиде при Мистър Дуган, за да го пита:

— И ти ли си в играта?

— Да! — каза Мистър Дуган.

После Мистър Бел се засмя съзаклятнически и протегна ръка.

— Хайде да се здрависаме!

Мисис Керни заобиколи двамата младежи и отиде да виси сцената. Местата бяха претъпкани, приятен шум бе обхванал аудиторията. Тя се върна при съпруга си. Започнаха частен разговор. Темата беше очевидно основно за Кетлин, тъй като и двамата я поглеждаха от време на време, докато разговаряше с нейна приятелка, националистка и контраалт. В стаята се разхождаше самотно една непозната с бледо лице. Жената носеше избеляла синя рокля върху мършавото си тяло. Някой каза, че тя е Мадам Глин, сопрано.

— Чудя се откъде са я изкопали! — каза Кетлин на Мис Хили. — Никога не съм я чувала.

Мис Хили трябваше да се усмихне. Тогава в стаята нахлу Мистър Холохан и двете го попитаха, коя е дамата. Каза, че е Мадам Глин от Лондон. Мадам Глин седеше в ъгъла срещу нотите и от време на време поглеждаше настрани. В сянката избелялата й рокля не се виждаше добре, но пък лечеше странната й яка. Шумът в залата се усили. Първият тенор и баритонът пристигнаха заедно. И двамата бяха добре облечени, излъчваха самодоволство и предизвикваха завист всред останалите.

Мисис Керни заведе дъщеря си при тях и ги заговори приятелски. Искаше да ги предразположи, опитваше се да бъде учтива, но очите й следваха куцукането на Мистър Холохан. Освободи се и го последва.

— Мистър Холохан, бих желала да поговоря с вас за момент.

Скриха се в коридора и тя попита, кога ще бъде платено на дъщеря й. Мистър Холохан каза, че Мистър Фитцпатрик има грижата за това. Мисис Керни каза, че не знае нищо за Мистър Фитцпатрик. Каза, че дъщеря й е била повикана за сумата от осем гвинеи и трябва да й бъде платено. Мистър Холохан каза, че това не е негова работа.