Читать «Майка» онлайн - страница 5

— А защо да не е ваша работа? — попита Мисис Керни. — Не я ли извикахте вие, не й ли донесохте вие договора? Но след като не е ваша работа, става моя работа и ще я видим тази работа!

— По-добре говорете за това с Мистър Фитцпатрик.

— Не знам нищо за Фитцпатрик! — повтори Мисис Керни. — Имам договор и настоявам да бъде изпълнен.

Отиде в съблекалнята, бузите й бяха зачервени. Усещаше се живот в стаята. Двама във вечерни облекла седяха до камината и говореха доста фамилиарно с Мис Хили и баритона. Това бяха известен фримасон и Мистър О’Медън Бърк. Първият беше дошъл, за да се извини, че не може да гледа концерта, тъй като трябва да присъства на лекцията на американски свещеник в Масонската Ложа. Беше сивокос мъж с топъл глас и изискани маниери. От запалената цигара в ръката му се носеше аромат на качествен тютюн. Изглежда не обичаше концертите, защото го отегчаваха, стоеше свит до камината. Пред него беше Мис Хили, която разговаряше и се смееше доста шумно. Беше достатъчно възрастен, за да всява респект, но достатъчно млад по дух. Долавяше аромата, топлината и прелестите на тялото й. Усещаше как въздухът кара гърдите й да се повдигат и спадат, оценяваше топлината и аромата й. Но вече трябваше да тръгва и изглежда съжаляваше. Каза, визирайки Мистър Холохан:

— О’Медън Бърк ще напише бележката и аз ще я погледна.

— Благодаря Ви, Мистър Хендрик! — каза Холохан. — Знам, че ще я видите. А сега искате ли да видите нещо, преди да тръгнете?

— Нищо против!

Двамата мъже тръгнаха по криволичещите коридори и се качиха по тъмните стълби до една изолирана стая, където един от стюардите беше отворил няколко бутилки за малкото джентълмени вътре. Един от тях беше Мистър О’Медън Бърк, който бе открил стаята почти инстинктивно. Беше учтив възрастен човек, който подпираше тялото си, когато почиваше, с огромен копринен чадър. Странното му западно име беше като морален чадър над финансовите му проблеми. Уважаваха го.

Докато Мистър Холохан представяше фримасона, Мисис Керни говореше толкова високо на мъжа си, че той я помоли да снижи малко тона. Разговорът нажежи обстановката в стаята. Мистър Бел беше готов, но акомпанистът не подаде знак. Очевидно нещо не беше наред. Мисис Керни го изгледа и каза нещо в ухото на Кетлин. От залата се чуха насърчения, ръкопляскания и тропане на крака. Първият тенор, баритонът и Мис Хили чакаха притихнали, но нервите на Мистър Бел бяха опънати до скъсване. Той смяташе, че публиката може да си помисли, че е закъснял.

Мистър О’Медън Бърк и Холохан влязоха. На мига Мистър Холохан долови проблема. Отиде до Мисис Керни и й каза нещо настоятелно. Докато разговаряха шумът в залата се усили. Мистър Холохан почервеня. Говореше високо, но Мисис Керни каза:

— Не иска да свири! Иска си осемте гвинеи.

Мистър Холохан погледна объркано към залата, чуваха се ръкопляскания и тропания. Той се помоли на Мисис Керни и на Кетлин. Мистър Керни продължи да почесва брадата си, Кетлин гледаше надолу, мърдаше тока на обувката си, не беше неин проблем. Мисис Керни повтори: