Читать «Пръст» онлайн - страница 4

Отнесоха я до масата през смях и й казаха да опипа въздуха. Размаха ръката си насам-натам и се спря на една от чиниите. Усети мокра субстанция по пръстите си и се изненада, че никой не й сваля превръзката, нито говори. Последва пауза и после шум от боричкане и шепот. Някой каза нещо за градината, а Мисис Донъли се разкрещя на едното от съседските момичета, каза му да изхвърли веднага нещото, това не било игра. Мария разбра, че се беше случило нещо лошо този път, пробва се отново и попадна на молитвеника.

След това Мисис Донъли каза на Мис Макклауд да вземе децата, а Джо предложи на Мария чаша вино. Пак се развеселиха. Мисис Донъли каза, че Мария щяла да получи предложение за брак до края на годината, тъй като е хванала молитвеника. Джо беше толкова мил с нея, колкото никога преди, говореше и си спомняше хубавото. Каза, че всичките са толкова мили с нея!

Най-сетне децата се умориха и Джо помоли Мария да изпее една от своите толкова стари песни. Мисис Донъли каза „Моля ви, Мария!“. Седна на пияното. Децата бяха помолени да мълчат и да слушат. Изсвири прелюдията и каза „Сега Мария!“, тя се изчерви цялата и започна да пее с висок треперещ глас. Запя „Сънувах, че съм“, после отново:

Сънувах, че съм в кралски палат Със слуги и роби до мен За всички, събрани под онези стени Бях надеждата и гордостта. Бях богата, с безбройни богатства, сама Със старо владетелско име… Сънувах още един сън, още Че ме обичаш, както преди…

Никой, не показа, че се е объркала в началото, а Джо се развълнува в края на песента. Каза, че нямало нищо по-хубаво от старите времена и никоя друга музика, като тази на стария Балф, каквото и да казват хората, очите му се напълниха със сълзи до степен, да не може да намери това, което търсеше. Попита съпругата си, къде е старият тирбушон.

Информация за текста

James Joyce

Clay, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5486]

Последна редакция: 2008-03-16 14:00:00