Читать «Пръст» онлайн - страница 3

Когато влезе в къщата на Джо, всички възкликнаха: А, ето я Мария! Джо също се беше върнал от работа, а децата бяха облечени с неделните си дрехи. Съседските момичета също бяха там и си играеха. Мария даде торбата с кексчетата на най-голямото момче-Алфи, за да ги раздаде, а Мисис Донъли отбеляза, че е толкова мило от нейна страна да донесе толкова много, което накара децата да викнат в един глас:

— Благодарим, Мария!

Мария, обаче, каза, че имала нещо специално за мама и тати, нещо, което знаела, че ще харесат и се разтърси за сливовия кейк. Погледна в торбата, после в джобовете на палтото, после отново, но не можа да го намери. Попита децата, дали не са го изяли по погрешка, но всички отрекоха, изглеждаха така, като че ли ги обвиняват в кражба. Всеки си имаше свое обяснение за това, което се бе случило. Мисис Донъли каза, че най-вероятно е забравила кейка в трамвая. Мария си спомни, колко объркана се почувства под погледа на мъжа с побелелите мустаци и цялата се изчерви от срам, неудобство и объркване. Като се замисли как беше пропиляла и кейка и парите и се искаше да се разплаче.

Джо каза, че нямало никакво значение и я покани до огъня. Беше толкова мил с нея. Разказа й какво се бе случило в офиса, разказа й какво беше отговорил на директора. Мария така й не можа да разбере, защо се смее толкова на тази случка и каза, че директорът трябва да е изключително арогантен човек. Джо каза, че не бил толкова лош, ако знаеш как да подходиш към него и дори е много свестен, ако си знаеш мястото и не го ядосаш. Мисис Донъли посвири на пияно, за децата, те пяха и танцуваха. После двете съседски момичета дойдоха да си вземат орехи. Не можаха да открият орехотрошачката, Джо побесня и попита как очакват Мария да си вземе от орехите, като липсва дори и орехотрошачка. Мария отговори, че не обича орехи и въобще не желае да се безпокоят за нея. После я попита, дали не иска бутилка бира, а Мисис Донъли предложи вино. На което Мария отговори, че не иска нищо, но Джо настояваше.

Най-накрая им позволи да й налеят, седнаха до камината, спомняйки си старите времена, а Мария заговори с добро за Алфи. Но Джо изкрещя, че по-добре Господ да го превърне на камък, отколкото да каже и една дума на брат си отново. Мария се извини, че е споменала за него. Мисис Донъли се скара на мъжа си, че е срамно да говори така за собствената си плът и кръв, но Джо се разкрещя, че той не му бил никакъв брат и по-добре да си го избие от главата. Нямало да си разваля настроението с него и помоли жена си да отвори още няколко бири. Двете съседски момичета предложиха да играят на нещо и отново всички се успокоиха и развеселиха. Мария се радваше на гледката на децата и на добротата, с която ги отглеждаха Джо и жена му. Момичетата сложиха няколко чинии на масата и поканиха децата слепешката. Едното донесе молитвеника, а останалите три-вода, а когато едното от съседските момичета показа пръстена си, Мисис Донъли размаха пръстта си пред лицето му сякаш казваше: „О, знам всичко за това!“ Сложиха превръзка на очите на Мария и после я заведоха до масата, за да види какво има там, тя се смя много, носът й докосваше брадичката.