Читать «Пръст» онлайн

Джеймс Джойс

Пръст

Господарката й беше позволила да си тръгне, когато свърши чая на госпожите и Мария се замисли за свободната си вечер. Кухнята беше чиста и спретната. Готвачът казваше, че човек трябва да може да се оглежда в дъното на големият меден казан. Огънят гореше тихо и приятно в камината, а на единият от плотовете имаше четири големи хлябове с мая. Изглеждаха ненарязани отдалеч, но ако се приближите по-наблизо ще видите, че са нарязани дебело, почти на късове и че са готови да бъдат поднесени с чая. Мария ги беше нарязала.

Мария беше наистина много дребна жена, но имаше дълъг нос и брадичка. Говореше малко и то носово, например „Да, скъпа“, „Не, скъпа“. Викаха я винаги, когато станеше скандал и тя все успяваше да въдвори мир. Един ден господарката й каза:

— Мария, ти си родена за умиротворител!

Икономката и двете дами от пансиона чуха това. А Джинджър Мони винаги казваше, че не трябва да се намесва в скандалите, това не е за нея. Всички я обичаха.

Жените трябваше да пият чай в шест и тя вероятно щеше да е свободна още в седем. От Билсбридж до Пилар щеше да отнеме 20 минути, от Пилар до Друмкондра също 20 и 20 минути, за да направи покупките. Ще е там преди осем. Отвори протмонето със сребърната закопчалка и отново прочете бележката „Подарък от Белфаст“. Обожаваше това протмоне, тъй като й го беше купил Алфи, докато бяха на разходка в Белфаст, преди четири години. Имаше две половинкронови монети и няколко медни. Щяха да й останат около шест шилинга, като си плати трамвайния билет.

Каква прекрасна вечер я очакваше, всички деца щяха да пеят. Само ако Джо не беше пиян! Толкова се променяше от това пиене!

Честичко й предлагаше да живее с тях, но тя не искаше (въпреки, че съпругата на Джо беше толкова мила с нея), а и беше привикнала към живота в пералнята. Джо беше добро момче. Навремето се грижеше за него и за Алфи, а Джо обичаше да казва:

— Мама си е мама, но Мария е моята истинска майка.

След като момчетата пораснаха, тя отиде да работи в пералнята „Светещият Дъблин“ и беше доволна. Навремето имаше лошо мнение за протестантите, но сега смяташе, че са добри хора, е малко по-тихи и сериозни, отколкото е необходимо, но все пак можеше да се живее с тях. Грижеше се за цветята в оранжерията. Имаше папрати и восъчни растения, а който и да дойдеше при нея, неминуемо си заминаваше с няколко стръка от тях. Само едно нещо мразеше-трактатите по стените, но пък господарката й беше толкова приятна жена, че не можеше да спори с нея.

Когато готвачката й каза, че всичко е готово, тя отиде във всекидневната и натисна звънеца. След няколко минути дойдоха жените на двойки и тройки, отриха ръце в престилките си и пуснаха ръкавите над почервенелите си загрубели от прането ръце. Седнаха пред огромните чаши с горещ ароматен чай, винаги придружени с канички прясно мляко и захар. Мария разпредели хляба, пред всяка жена трябваше да има четири филии. През цялото време се смееха и се закачаха една друга. Лизи Флеминг каза, че Мария трябва да си сложи годежен пръстен най-сетне, при толкова много мъже в Халоу Ив, а Мария трябваше да се засмее и да каже, че не й трябват ни мъже ни пръстени. Когато с смееше сиво-зелените й очи светеха в едва прикрита свенливост, а върхът на носа й докосваше брадичката. После Джинджър Мони надигна чашата си за здравето на Мария и всички единодушно съжалиха, че нямат по глътка порто в чая. Мария се засмя отново, носа й почти докосна брадичката, а тялото й се преви на две, защото знаеше, че й Мони си носи малките грехове на обикновената простичка жена.