Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 82

— Това е той — казах аз. — Ниският.

— Благодаря, Дърк.

Сандра излезе от колата и затръшна вратата.

Четиримата мъже веднага се обърнаха по посоката на звука. Без никакво колебание, тя се запъти към тях. Те я гледаха втренчено.

— Мински? — Гласът й беше ясен и остър. — Аз съм Сандра. За теб имам специално послание от Джо Волински.

След това тя застана в светлината на силната лампа над вратата.

Направи го великолепно. Не й мигна окото. Никога не съм виждал жена да изглежда толкова величествено. Носеше разкошна червена рокля, плътно прилепнала по тялото й. Блестящата й черна коса падаше свободно върху голите рамене. Сякаш беше излязла от модно списание.

Четиримата главорези отпуснаха оръжията и се вторачиха в нея.

Аз се измъкнах тихо от колата и се прикрих в една сянка. Погледнах на отсрещната страна на улицата и видях, че Бил също е навън.

Горилите се дръпнаха и Мински остана сам. Гледаше Сандра и маймунското му лице беше светнало.

— Значи ти си Сандра? — каза той. — Какво иска Джо?

— Трябва да ти предам специално послание — каза тя.

Металическият й глас се открояваше съвсем ясно в тишината на нощта.

— Добре, сладурче. Да го чуем.

Тя държеше голяма дамска чанта. Вече беше на около метър от него.

— Тук е.

Горилите се бяха отдръпнали още назад. Сандра дръпна ципа и отвори чантата. Движенията й бяха толкова професионални и бързи, че Мински нямаше никакъв шанс.

Докато я събличаше с очи, пистолетът вече беше в ръката й и затрещяха изстрели. При това разстояние и четирите куршума го улучиха и го разкъсаха.

Четиримата главорези стояха неподвижно. Бях готов да стрелям, за да я прикрия, но не се наложи.

— Това е момчета — каза Сандра. — Джо Волински нареди да го извадя от играта. Махнете го оттук, преди да са дошли ченгетата.

Един от тях, който може би имаше малко повече мозък от останалите, каза:

— Щом вие казвате, мис Сандра…

Тя спра за миг, за да погледне окървавения труп на Мински. После се обърна и без да бърза, се отправи към колата си.

Изигра етюда великолепно и невероятно хладнокръвно.

Отворих вратата на мерцедеса и тя се качи зад волана.

— Видя ли, Дърк? Сметките ми винаги излизат. А сега се махай, преди да са дошли ченгетата.

Тя ме погледна през прозореца.

— Сега сме квит, нали? И ти, и аз.

— Да — отговорих. Запали двигателя.

— Повече няма да се видим.

— Пази се, Сандра. Мафията има дълги ръце.

Тя се засмя.

— А аз имам дълги крака. Сбогом.

Натисна газта и колата полетя напред.

В далечината чух полицейски сирени. Поспрях, колкото да видя как четиримата главорези натъпкват трупа на Мински в багажника на кадилака, и изтичах към моята кола. Бил вече седеше зад кормилото и моторът работеше. Качих се, той потегли и по една тъмна уличка излезе на булеварда. Тогава намали скоростта и се отправихме към къщи.

Не каза нищо.

Анджи, Ханк, а сега и Мински, бяха получили каквото трябваше. Повече нищо не можех да направя, но знаех, че с години ще си спомням Сузи — живата, пълна с енергия и радост Сузи — и ужасната й смърт. Нищо не можеше да я върне. Никоя друга не можеше да заеме мястото й.