Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 66

— Момент, сър — каза телефонистката. Линията изщрака и чух гласа на Сандра:

— Кого търсите, моля?

— Можеш ли да говориш?

— Бързо, на терасата е.

— Искам да се срещнем. Има ли как?

— Шест часа, „Трите рака“ — След това гласът й стана груб. — Съжалявам, сгрешили сте номера.

Затвори. Реших, че Волински е влязъл при нея. Качих се в колата, помислих малко и се отправих към полицията.

Заварих Том Лепски на бюрото си да чете някакъв доклад. На другите две бюра също имаше полицаи, които пишеха на машина.

— Здрасти, Том — поздравих го аз и му се усмихнах. Придърпах един стол и се настаних срещу него. — Зает ли си?

Изгледа ме сурово, като ченге.

— Къде беше снощи към полунощ? — попита ме той.

— Пълнех си търбуха заедно с една позната, щом те интересува.

— Коя е тя? Как се казва?

— Хайде, Том, не можеш да задаваш такива недискретни въпроси. Защо ти е да знаеш къде съм бил?

Том изсумтя.

— Току-що го получих — Той разклати листа в ръцете си. — Полицията в Маями е извадила тялото на Ханк Смедли от пристанището. Застрелян е бил в тила.

Усетих вълна на удовлетворение. Оставаха още двама — Анджела и Мински. Направих се на изненадан:

— Кой ли го е направил?

— Всеки друг, но не и ти, а?

— Разбира се — отговорих аз. — Е, за тази маймуна няма какво да се съжалява. Дойдох да те попитам нещо, Том. Най-напред, докъде стигнахте с разследването?

Лепски извърна поглед.

— Съжалявам, Дърк. Задънена улица. Казах ти докъде сме стигнали. След това няма нищо ново.

— Знаеш ли нещо за Сол Хармас?

— Капитанът на яхтата на Волински?

— Точно така.

— Няма досие при нас. Защо те интересува?

— Том, няма да оставя тази работа с киселината така. Сузи щеше да бъде моя жена. Засега събирам информация. Когато науча нещо по-определено, ще дойда и ще ти го кажа.

Той кимна.

— Ако ни дадеш някакви улики, ще действаме.

— А Хармас?

— Живее в разкош. Има охрана. Нямаме нищо срещу него.

— Следващ въпрос. Какво знаете за Хюла Мински?

Лепски се сепна и се вгледа в мен.

— Какво общо има това копеле с теб?

— Знам със сигурност, че той заля Сузи с киселината. Той отговаря на описанието и Ханк Смедли е живял в апартамента му. Те двамата са били в колата онзи ден.

— Имаш ли доказателства? — попита натъртено Лепски и се наведе напред.

— Още не, но когато имам, ще ти ги дам.

Том поклати глава.

— Слушай, Дърк. Нямаш представа с какво се захващаш. Мински наистина е опасен човек. Знам чувствата ти към Сузи. Може и да си прав, че Мински е свършил това. Това е точно в неговия стил, но имай предвид, че е много хитър. Изобщо няма да успееш да го пипнеш. Защо не зарежеш всичко това? Смедли е мъртъв. Малко или много сте квит. За Бога, стой настрана!

— Чувал ли си, че всеки месец изнудват стотици жители на този град? Може би не знаеш, че от тях получават чисти по милион и половина?

Той ме гледаше зяпнал.

— Знаем за шантажите… Но толкова голяма сума… Кой ти каза?

— Имам информатори, Том. Те не искат да говорят пред вас, но говорят пред мен. Сега ти ме чуй. На първо число всеки месец, всички изнудвани си плащат парите. Едрите риби досега са оставяли сумите при Смедли. Дребните се качват на яхтата на Волински около три часа сутринта и ги оставят там. По това време на пристанището няма никой, освен двете ченгета, но те получават пари, за да мълчат. Отърви се от тях и ги замени с две млади и почтени момчета. Дай им право да разпитват всеки, които се приближи до яхтата през нощта. Това може да се окаже полезно, Том.