Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 5

— Да обобщим, мисис Торсън. Доколкото разбрах, съпругът ви е починал преди една година. След това дъщеря ви е започнала да получава месечен приход от петнадесет хиляди, а през последните десет месеца, редовно е теглила по десет хиляди от тях. Така ли е?

— Да.

— А през първите два месеца изобщо не е пипала парите?

— Мистър Аклънд ми каза, че в началото е теглила само по две хиляди, за дребни разходи и за да плаща на чернокожата жена, която се грижи за нея.

— При вас ли живее дъщеря ви?

Лицето на мисис Торсън се изопна.

— Разбира се, че не! Ние не сме много близки. Освен тези абсурдни пари, мъжът ми й завеща и малка къща в другия край на имението. Живее там с една негърка, която се грижи за домакинството и готви. Не съм виждала Анджела от няколко седмици. Тя не желае да има нищо общо с моя социален кръг. За жалост, не е привлекателна и изобщо не умее да води нормален разговор.

— Има ли някакви приятели?

— Нямам представа. Тя има своя живот, аз своя.

— Не се ли познава с момчета? Може би има приятел?

Мисис Торсън ме погледна кисело.

— Никак не е вероятно. Не мога да си представя, че някое прилично момче би проявило интерес към Анджела. Както казах, тя е грозна.

— Но пък е богата, мисис Торсън — отбелязах аз. — Доста мъже биха изтърпели и най-грозната жена, стига да има пари.

— Аз и мистър Аклънд не изключваме тази възможност, но истината ще трябва да разберете вие.

— Това мога да направя много лесно — отговорих аз. — Бих желал да ми кажете малко повече за дъщеря си, мисис Торсън. Как прекарва времето си? Плува ли? Играе ли тенис? Ходи ли на танци? С какво се занимава?

Мисис Торсън сви рамене нетърпеливо.

— Нямам представа. Както ви казах, не се срещаме често.

Тази жена започна да не ми харесва. У нея се появиха признаци на съзряване. Не бих й дал най-високата оценка като майка.

— Тя ли е единственото ви дете?

Лицето на мисис Торсън отново се изопна и очите й заблестяха.

— Имах син, но няма нужда да говорим за него. Достатъчно е да спомена, че напусна дома ни преди известно време. С радост мога да кажа, че не съм го виждала, нито чувала, откакто замина. Така или иначе, той няма нищо общо с проблема около Анджела.

— Ще имате ли нещо против, ако се видя с мистър Аклънд?

— Не, разбира се. Мистър Аклънд се ползва с пълното ми доверие. Всъщност той ми предложи да потърся помощта на агенцията ви. Говорете с него на всяка цена.

— А дъщеря ви? Ще трябва да я видя, най-малкото, за да знам как изглежда.

— Да. Утре е първи и е почти сигурно, че ще отиде в банката. Мистър Аклънд ще се погрижи да я видите, но в никакъв случай не трябва да разговаряте с нея. Не желая да разбере, че съм наела детектив. Не искам да научи и никой друг, освен мистър Аклънд. Доколкото съм осведомена, агенцията ви работи дискретно.

— Можете да разчитате на нас, мисис Торсън — Аз станах. — Ще се обадя на мистър Аклънд днес следобед. Когато имам какво да ви съобщя, ще ви се обадя.

— Надявам се да не ви отнеме много време. Намирам, че тарифата ви е прекалено висока.