Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 4

Чух дрезгавият й леден глас, макар че бяхме на около двадесет метра разстояние.

— Казаха ми — започна тя, — че агенцията ви е най-добрата по цялото Източно крайбрежие.

— Ако не беше така, не бих работил в нея, мисис Торсън.

Тя тръгна към мен. Движенията й напомняха течението на голяма спокойна река.

— В такъв случай, мистър Уолъс, предполагам, че се считате за добър детектив.

Подигравателната нотка в гласа й ме подразни.

— Не, не се смятам за добър детектив — отговорих аз враждебно. — Аз съм добър детектив.

Беше се доближила на около три метра. Отново ме погледна замислено, след това кимна и седна на един от ужасните старинни столове, от които може да ти се изкриви гръбначния стълб и да получиш хемороиди.

— Имам причини да подозирам, че шантажират дъщеря ми. — Тя сви ръце в скута си. Бяха с удивително дълги пръсти. — Разбрах, че вашата агенция се справя добре с подобен род неприятности.

— Ние сме най-добрите, мисис Торсън — казах аз с каменно лице и леден глас.

— Искам да откриете защо шантажират дъщеря ми и кой го прави.

— Ако мога да разчитам на съдействието ви, това не би представлявало никакъв проблем. Ще ми кажете ли кое ви кара да смятате, че я шантажират?

— Всеки месец дъщеря ми тегли от банковата си сметка по десет хиляди долара в брой. Това продължава вече десет месеца. — Мисис Торсън се намръщи и сведе глава към ръцете си. — Накрая Мистър Аклънд се е обезпокоил и беше така добър да ме уведоми.

— Мистър Аклънд?

— Той се занимава с финансовите дела на семейството ни. В банка „Пасифик енд Нешънъл“. Той и покойният ми съпруг бяха много близки приятели.

— Дъщеря ви има собствени приходи и собствена банкова сметка?

— Да, за жалост. Покойният ми съпруг много обичаше Анджела, дъщеря ни, и й остави голяма сума пари. Месечният приход от тази сума е петнадесет хиляди. Разбира се, това е абсурдно за момиче на нейната възраст.

— А каква е възрастта й, мисис Торсън?

— Двадесет и четири години.

— Не мисля, че е ненормално за момиче на двадесет и четири, което има месечен приход от петнадесет хиляди, да харчи десет от тях. Но може би ще ме убедите в противното?

— В нейния случай е абсолютно ненормално — каза рязко мисис Торсън. — Трябва да знаете, че самата Анджела не е нормално момиче. За жалост преболедувах от морбили. — Тя замълча и отново ме прониза със сивите си очи. — Разбирате, нали?

— Да, разбирам. Ако майката се разболее от морбили по време на бременността, плодът може да бъде увреден.

— Точно така. Анджела беше със забавено развитие. Наложи се да й вземем частен учител, но не може да се каже, че е получила някакво по-сериозно образование. Едва когато стана на двадесет години у нея се появиха признаци на съзряване. Мъжът ми направи такова абсурдно нещо… През първите два месеца тя не е проявила никакъв интерес към парите, след това започнала да тегли тази голяма сума редовно. Мистър Аклънд, който е и мой скъп приятел, се обезпокоил и миналата седмица решил да ме уведоми. Предполага, че я шантажират. Той е проницателен човек. Разчитам на него.