Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 9

— Недей да гледаш така — тросна се той. — Знам какво си мислиш. Мислиш си, че ще ме спипат, нали? Е, добре — няма да направя стъпката, докато не се убедя, че шансовете ми за измъкване не са петдесет към едно. Аз и сега съм напълно сигурен, че ще мога да се измъкна, а след една седмица ще го знам окончателно.

— Но, Хари, струва ли си рискът? — опита се тя да говори спокойно. — Колко пъти някой е успял да избяга с голяма плячка? Не е ли по-добре?…

— Ти не познаваш замисъла. Той е такъв, че ще завари всички неподготвени. Не е прилаган досега. — Лицето му се озари от вълнение. Никога преди не беше го виждала да гледа по този начин. — Ще отвлека самолета!

Тя зяпна насреща му.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което казвам — нетърпеливо отвърна той. — Ето положението. Диамантите ще бъдат качени на обикновен пътнически самолет. Никой няма да знае за тях с изключение на Стария и на пилота. Аз ще си запазя място в самолета и ще пътувам като пасажер. Ще има още две момчета, които ще пътуват с мене. Веднага щом се отделим от пистата, започваме да действаме. Двамата юнаци ще се погрижат за пътниците и за екипажа. Аз ще поема управлението на самолета и ще го откарам в пустинята. Ще го приземя на едно място, където ще ни чака кола. Ще вземем диамантите и ще офейкаме. Наблизо има летище. Ще съм си резервирал място и ще успея да хвана самолет за Мексико. Всичко ще зависи от бързината. Няма да бъде вдигната тревога, преди да съм преполовил пътя до Мексико, а след това ще бъде вече късно. Мога да се скрия в Мексико, докато се отърва от диамантите. Това е нещо, над което ще трябва да се поблъскам. Ще се наложи да намеря някой, който да изтъргува камъчетата.

Слушайки неговия опасен и абсурден план, тя никак не можеше да повярва, че на него би могло да се разчита.

— Със сигурност това е първото нещо, което трябва да направиш. Не можеш да откраднеш диаманти за три милиона долара, ако не знаеш твърдо кой ще ги купи и колко ще плати за тях. Да не мислиш, че всеки би ги взел? Сумата е толкова голяма, пък и полицията ще ги търси. Кой ще поеме риска да ги „завърти“?

— Разбира се, че някой ще ги вземе, ако цената е подходяща — подразни се Хари.

— Искаш за тях един милион. Така каза.

Хари погледна навъсено към нея.

— Да не би да се мъчиш съзнателно да ме разубедиш?

— Но ти изглежда не си и помислил за трудностите.

— Не съм спирал да мисля за тях — отвърна той гневно. — Разбира се, че има трудности. Работа като тази не може да бъде увеселителна разходка, но аз ще реша проблемите. В Мексико непременно ще се намери някой, който да оправи стоката.

Сега тя започна да диша по-леко. Беше толкова глупав и недомислен план, че Глори със сигурност щеше да го склони да се откаже от него, ако го подхване както трябва.

— Но ще намериш ли някого? — попита. — Не можеш да обикаляш и да разпитваш всеки срещнат дали не би купил…