Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 90

— Ето — казах, като го наблюдавах. Той се втренчи в парите, очите му изхвръкнаха. Пипна ги, погали ги.

— Вземай ги и се махай.

— Имаш ли против да ги преброя, бейби? — запита с развълнуван глас. — Не че не ти вярвам, но така правят бизнесмените. А и може да си ми дал повече — избухна в смях.

— Давай, но побързай. Не мога да те понасям повече.

Настъпи дълга пауза, докато ги преброи. Трепереше от възбуда, изцяло обсебен от шумоленето на банкнотите. Накрая свърши и кимна. Имаше проблясък на недоверчив триумф в очите му.

— Добре, бейби, — каза — не мислех, че ще си толкова лесен. Смятах, че ще си имам доста проблеми с теб. — Прибра банкнотите в джоба си и се усмихна по загадъчния си начин. Не беше приятна гледка.

Аз се засмях.

— Измитай се, дебела въшко!

Той погледна към момината сълза, окачена на илика му, свали я и я остави на масата.

— За спомен, бейби — каза и се закикоти.

Дойде ми много.

— А ето ти нещо и за спомен от мен! — отдръпнах се и го тряснах по окото. За момент той се стъписа, после се затътри, стенейки.

— Звяр! — той изскимтя. — О, ти жесток, отвратителен мръсник!

Направих заплашително движение към него. Той се хвърли към вратата, като се опита да я отвори. Отвън в коридора го чакаше един грамаден, цивилен полицай.

Коул се облещи, получи един здрав юмрук и се олюля назад. Цивилното ченге му се усмихна.

— Здрасти, скъпи — каза.

Коул, все още държейки окото си, се втренчи в него за повече от минута, после лицето му се сбръчка и колената му омекнаха.

Полицаят пристъпи към него. Коул се дръпна.

Затворих вратата след полицая.

— Значи ти предугаждаше, че ще си имаш проблеми с мен, а? — казах мрачно. — Момче! Достатъчно ли беше? — Отидох до банята и я отворих. — Хайде, О’Мали, можеш да излизаш вече.

Детектив-инспектор О’Мали излезе, следван от още един цивилен с тетрадка в ръка.

— Всичко ли записа? — попитах.

— Всяка дума — каза О’Мали и потри ръце. Най-сладкият разпит, за какъвто винаги съм мечтал. Ако не отнесе десет години, нека ме заклеймят като лъжец.

Трите ченгета се захилиха към Коул. О’Мали се приближи до него и го хвана за ръката.

— Аз съм детектив-инспектор О’Мали от Боу Стрийт, а те са полицейски служители. — Мое задължение е да те арестувам и да те обвиня в шантажиране. И също да те предупредя, че всяка казана твоя дума може да се използва срещу теб в съда.

Лицето на Коул позеленя.

— Не може да направите това с мен — изпищя той. — Този е мъжът, когото трябва да арестувате. Той е убиецът — посочи с треперещ пръст към мен. — Той уби Маджи Кенит и Хенри Литълджонс. Видях го! Не можете да ме арестувате! Аз съм почтен гражданин.

О’Мали се захили.

— Можеш да кажеш това на съдията. Сега идваш с мен.

Другите две ченгета застанаха от двете страни на Коул. Единият извади моите пари от джоба му и ги подаде на О’Мали.

— Ще трябва да ги задържим — ми каза той. — Но ще си ги получиш обратно, когато делото приключи.

— Надявам се — отвърнах усмихнат. — Гадно ми става да си помисля, че могат да отидат във вашият фонд за спортни цели.