Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 40

Излязохме от колата и влязохме в един бар. Поръчахме кафе и фъстъци.

Дойде и моментът на раздялата. Взех ръката на Ръсти в моята и я стиснах с всички сили.

— Благодаря ти.

— Остави. Обади ми се, като стигнеш.

Тупна ме по рамото и закрачи бързо към колата.

Влязох в гарата притиснал кърпичка до лицето ми да скрие белега.

Никой не ми обърна внимание.

Далеч преди влакът да ме закара у дома се случи нещо, което направи новината за убития пазач на филмово студио да избледнее, все едно че не беше съществувала: събитие с такова грандиозно значение, че всички забравиха за издирвания млад мъж с белег.

Над Хирошима беше хвърлена атомна бомба.

Сътресението от тая вест ми осигури безопасно прибиране у дома.

Докато Япония се предаде, аз вече бях в колежа. Докато светът се заеме със сложния бизнес на следвоенното устройство, аз вече се бях дипломирал като инженер-консултант. Бяха изминали точно две години от деня, в който бях видял Рима за пръв път.

Щяха да минат още единайсет години, докато се появеше отново в живота ми.

Част втора

Глава първа

I

Много неща могат да се случат за единайсет години.

Като гледам сега назад, мога да кажа че те бяха най-вълнуващите и най-плодотворни в моя живот.

Единственият ми мрачен спомен беше, когато баща ми почина, две години след като се бях дипломирал за инженер-консултант. Помина се от сърдечен удар по време на работа в банката; единственият начин, който той би избрал, ако зависеше от него. Остави ми пет хиляди долара и къщата, която аз продадох. С този първоначален капитал плюс квалификацията ми като инженер с опит започнах съвместен бизнес с Джак Озбърн.

С Джак бяхме воювали заедно в една и съща бойна част във Филипините. Заедно дебаркирахме на плажовете на Окинава. Беше пет години по-голям от мен и беше завършил инженерното си обучение преди да отиде на война. Беше набит, широкоплещест и нисък с пясъчноруса коса, вече започнала да изтънява на тила му, и керемиденочервено лице, обсипано с лунички.

Беше същинска кълбовидна мълния! Работоспособността му беше практически безгранична. Можеше да блъска двадесет часа на ден, да открадне четири часа сън, и да продължи със същата енергия.

Имах голям късмет, че той дойде в Холанд Сити да ме потърси точно по времето когато разполагах с петте хиляди долара от имуществото на баща ми.

Джак дошъл в града три дни преди да ми се обади, и през това време не си губел времето напразно. Разговарял с маса народ, оглеждал и преценявал града и накрая решил, че това е мястото, където един инженер-консултант може да си вади хляба.

И след това връхлетя в едностайния ми апартамент, шибна ми дланта с коравата си и загрубяла ръка и ми се ухили.

— Джеф  — каза той — огледах мястото, и реших, че тук ще побия байрака. Какво ще кажеш да станем ортаци?

Така започнахме съвместния бизнес като Озбърн и Холидей.

Холидей беше името на баща ми, а Гордън — фамилията на майка ми, която бях използувал при пребиваването си в Холивуд, тъй като бях доста неуверен в себе си и имах инстинктивното усещане, че мога да се забъркам в нещо много неприятно, което в никакъв случай не бих искал да сервирам на баща ми. Един от ония странни инстинкти, които много често се оправдават.