Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 18

Взе ми се здравето докато успея да замъкна Рима обратно в стаята и. Беше в такова състояние, че не се осмелих да я кача в автобус. Едната половина от пътя я носих на гръб, а другата я влачих по тъмните улици.

Бавно се успокояваше.

Наблюдавах я и усетих как ми се повдига.

Бях си загубил работата при Ръсти и се бях скарал жестоко с Уили Флойд. Печалбата ми от вечерта беше една наркоманка, виснала ми като воденичен камък на шията.

Трябваше да си събера багажа и да я зарежа. Страшно ми се щеше, но не можех да изхвърля от себе си сребърния и глас, знаех че мога да забогатея с него, че я бях обвързал с договор.

Внезапно тя се претърколи на леглото и се втренчи в мен.

— Предупредих те — изрече тя почти беззвучно. — А сега се махай и ме остави на мира!

— Добре, добре, предупреди ме — казах аз, като отпуснах ръцете си на таблата на леглото и я изгледах на свой ред. — Но ти не ми каза в какво се състои работата. От колко време се дупчиш?

— Три години. Вече не мога да се измъкна.

Тя седна и като извади носната си кърпа, започна да си търка очите. Имаше романтичен вид колкото една мръсна хавлия.

— Три години? Че колко си голяма?

— На осемнайсет години съм. Какво ти влиза в работата на каква възраст съм?

— Започнала си да се дупчиш на петнайсет години? — ужасих се аз.

— О, млъкни!

— Уилбър ли ти поддържаше запасите?

— И какво ако го е правил?  — Тя си издуха носа. — Нали искаш да пея, да имам голям успех? Дай ми тогава малко пари. Като съм заредена добре, скривам им шайбата. Това дотук е нищо. Само ми дай малко пари, и ще видиш.

Седнах на ръба на леглото.

— Нека да говорим разумно. Гол съм като пушка. Но и да имах, нямаше да ти дам и пукнат долар. Слушай, с твоя глас можеш да обиколиш света. Знам го, сигурен съм. Ще те излекуваме. И после всичко ще бъде наред и ще се къпеш в пари.

— Зарежи ги тия дрънканици. Дай ми малко пари. Стигат ми и пет долара. Познавам един …

— Отиваме в болницата.

Тя изсумтя.

— В болницата? Там е тъпкано с такива нещастници като мен, и пет пари не дават за теб. Била съм и по болници. Дай ми пет долара. Ще пея за теб. Ще бъда страхотна, обещавам ти. Само ми дай пет долара.

Не издържах повече. От погледа й ми прилошаваше. Нощта ми беше сервирала повече, отколкото можех да поема.

Запътих се към вратата.

— Къде отиваш? — запита ме тя.

— Ще си лягам. Утре ще поговорим. За тая вечер стига.

Отидох си в стаята и заключих вратата.

Не можех да заспя. Малко след два след полунощ чух вратата й да се отваря и да пристъпва на пръсти по коридора. Беше ми все едно ако си събереше багажа и запрашеше за някъде. До гуша бях сит от нея.

Сутринта станах някъде около десет, облякох се и отидох до стаята й. Отворих вратата и надзърнах вътре.

Беше в леглото и спеше. Достатъчно ми беше да видя успокоеното й и отпуснато лице, за да разбера че беше успяла да се снабди с доза отнякъде през нощта. Беше красива със сребърната си коса, разпиляна по възглавницата; изчезнал беше ужасният облик от предишната нощ. Очевидно бе успяла да намери някой мухлъо готов да се раздели с парите си.