Читать «Дванайсет жълти и една жена» онлайн - страница 15

Фенър протегна ръка и взе листчето с адреса от Айк. Изправи се.

Айк го погледна.

— Захващаш се с някаква работа? — попита го. — Имаш ли нужда от някое от момчетата?

Фенър му показа зъбите си в безрадостна усмивка.

— Ще се оправя — отговори той кратко. Айк се протегна и взе тъмна бутилка без никакъв етикет. Погледна въпросително Фенър.

— Глътка преди да тръгнеш?

Фенър поклати глава. Потупа Айк по рамото и си тръгна. Таксито го чакаше. Когато излезе от входа, шофьорът се показа през прозореца.

— Стори ми се, че не живееш тук и реших да изчакам — каза той ухилен. — Накъде?

Фенър отвори вратата.

— Далеч можеш да стигнеш така — отвърна му той. — Да не си си учил занаята в някой колеж?

Шофьорът каза със сериозен глас:

— Напоследък нещата хич не вървят добре. Трябва да си използваш пипето. Накъде, мистър?

— От другата страна на Бруклинския мост. Нататък ще продължа пеша.

Таксито се отдели от бордюра и полетя към светлините на Седмо авеню.

— Бил ли те е някой? — попита любопитно шофьорът.

— Не — изсумтя Фенър. — Леля ми Фани обича да си пробва зъбите.

— Злобна стара дама, а? — каза шофьорът, но след това замълча.

Когато преминаха по Бруклинския мост, почти се беше стъмнило. Фенър плати и влезе в най-близкия бар. Поръча си сандвич и три пръста ръжено уиски. Докато гълташе сандвича, помоли момичето, което го обслужваше, да му каже къде се намира адресът, който му беше дал Айк. Положи доста усилия, докато го открие на картата. Плати сметката, изпи още едно късо уиски и излезе. Стигна до мястото след десет минути бързо ходене. Намери пътя, без да пита никого и без да сгреши.

Слезе надолу по улицата, като внимателно оглеждаше всяка сянка. Къщата, която търсеше, беше на ъгъла. Беше малка, двуетажна постройка с жив плет, който почти напълно скриваше входната врата. Всички прозорци бяха тъмни. Фенър бутна портата и тръгна по леко стръмна пътека. Погледът му не следеше дали в прозорците ще се появят признаци на живот. Не спря пред предната врата, а заобиколи отзад. И там беше тъмно. Намери един открехнат прозорец и освети стаята с малкото си фенерче. В нея нямаше абсолютно нищо. Видя прахта по дъските на пода. След няколко секунди беше вътре. Внимаваше да не вдига никакъв шум и стъпваше по дъските много леко.

Отвори тихо вратата и излезе в малък коридор. Лъчът на фенерчето му освети килим и голям шкаф. Стълбите бяха точно пред него. Спря и се ослуша, но не чу нищо, освен тихото боботене на уличното движение.

Качи се по стълбите с пистолет в ръка. Устните му бяха леко провиснали в краищата, а мускулите на лицето му бяха напрегнати. На площадката отново спря и се ослуша. Усещаше странна неприятна миризма, която му беше някак позната. Сбърчи нос и се зачуди каква ли беше.

Пред него имаше три врати. Избра средната. Натисна леко дръжката и я открехна. Сега миризмата стана по силна. Напомняше му на миризма в месарница. Когато отвори вратата наполовина, спря и се ослуша. След това влезе и затвори след себе си. Фенерчето му освети електрическия ключ и той запали лампата.