Читать «Дванайсет жълти и една жена» онлайн - страница 14

След един час, преоблечен и отново спретнат, Фенър спря такси и даде на шофьора адрес в центъра на града. Докато го движеха през натоварените вечерни улици, той гледаше вдървено пред себе си. Само стегнатите юмруци, положени върху коленете, издаваха истинските му чувства.

Таксито излезе от Седмо авеню и се понесе по шумна странична улица. След малко спря и Фенър слезе. Хвърли един долар на шофьора и си проправи път по тротоара през група биещи се около краката му деца.

Изкачи се по дълго изтъркано от подметки стълбище и позвъни на една врата. След малко тя се открехна и една опърпана възрастна жена присви очи срещу него.

— Айк тук ли е? — попита той веднага.

— Кой го търси?

— Кажи му, че е Фенър.

Старата жена откачи веригата от вратата и отвори.

— Внимавай как се качваш нагоре, мистър. Тази вечер Айк не е много спокоен.

Фенър се промуши покрай нея и тръгна по тъмната стълба. Вонята на стари манджи и мръсотия го накара да сбърчи нос. На първата площадка спря и почука на една врата. Чу няколко гласа, после изведнъж настъпи тишина. Вратата се отвори бавно и едно слабо момче с издадена като прасешка зурла брадичка се вгледа в него.

— Да?

— Кажи на Айк, че ми трябва. Кажи му, че го търси Фенър.

Момчето затвори вратата. Чу го как говори нещо на някого, после се върна, отвори и кимна с глава.

— Влизай — каза му то.

Айк Буш седеше на една маса с още четирима. Играеха покер.

Фенър влезе и застана зад него. Другите трима го погледнаха подозрително, но продължиха да играят. Буш разглеждаше картите си замислено. Беше едър дебел човек с червено гумено лице и надвиснали над очите вежди. В дебелите му пръсти, картите изглеждаха като пулове за домино.

Фенър го наблюдаваше известно време как играе.

След това се наведе и прошепна в ухото му:

— Трябва страшно много да внимаваш.

Буш разгледа картите си още веднъж, прокашля се и се изплю на пода. Хвърли картите с отвращение. Бутна стола си назад, изправи се и заведе Фенър в другия край на стаята.

— Какво искаш? — изръмжа той.

— Двама кубинци — отговори Фенър тихо. — Облечени в черно. Черни шапки, бели ризи и лъщящи вратовръзки. Черни квадратни обувки. Двама малки нехранимайковци. Носят патлаци.

Айк поклати глава.

— Не ги познавам — каза той. — Не са тукашни.

Фенър го изгледа студено.

— Тогава веднага разбери кои са. Искам много бързо да тръгна след тях.

Айк вдигна рамене.

— Какво са ти направили? Искам да продължа играта…

Фенър извърна леко лице и му показа раната на бузата си.

— Тези двамата дойдоха в моята бърлога, направиха ми това и изфирясаха.

Очите на Айк се изцъклиха.

— Чакай — каза той.

Отиде до телефона, който се намираше върху малка масичка в другия край на стаята. След дълъг разговор, проведен шепнешком, той постави слушалката на мястото й и кимна на Фенър.

Той се приближи.

— Намери ли ги?

— Аха.

Айк изтри потното си чело с опакото на ръката си.

— В града са от пет дни. Никой не ги знае кои са. Имат някаква бърлога на „Бруклин Уей“. Ето ти адреса. Изглежда са наели мебелиран апартамент. Имат мангизи, а никой не знае каква им е далаверата.