Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 43

Джаки Колинс

Доволна от себе си, тя се спусна в дневната, готова да посрещне гостите си.

ГЛАВА 9

— Да спрем някъде за по едно питие — предложи Алекс; нервите му бяха пред скъсване.

— Няма ли да закъснеем за майка ти? — възрази Тин Лий.

— Тя ще чака — каза Алекс. Гърлото му беше толкова пресъхнало, че трябваше да пийне нещо. Преди да напуснат апартамента му, той беше глътнал един валиум и изпушил половин цигара марихуана, но това нямаше да му помогне да издържи вечерта до края.

Тин Лий кимна.

— Както кажеш.

Алекс я смяташе винаги за съгласна. Бяха излизали няколко пъти и тя никога не беше се заяждала с него за нищо. Той харесваше това в жените: спокойно да приемат, че мъжът винаги е прав. Никакви феминистки боклуци.

В леглото тя се беше оставила той да я ръководи, без да я е грижа за собственото й удоволствие. Нямаше нищо по-лошо от жена, която очаква всичко да е равно, особено в спалнята.

Той остави мерцедеса си с четири врати на обслужващия паркинга в „Бевърли Риджънт“ и влезе в бара. Тин Лий го последва. Тази вечер беше оставил поршето си в къщи, за да могат да придружат майка му.

Седнаха срещу стената на плюшените банкетни столове. Тин Лий си поръча сок от боровинки, обяснявайки, че не й се пие алкохол. Алекс си поръча двоен скоч с лед и запали цигара. Той притежаваше всички пороци и го знаеше. Пушеше твърде много, пиеше твърде много, гълташе хапчета и пушеше трева. Добрата новина беше, че беше отказал да смърка и да се боде. Дори Алекс съзнаваше къде се крие истинската опасност. Лекарят му беше обяснил, че ако продължава да я кара така, не може да очаква да доживее до петдесетте. Голяма работа.

Тин Лий деликатно се прокашля. Той продължи да пуши.

— Алекс — каза Тин Лий, поставяйки ръка върху бедрото му. — Нещо безпокои ли те?

„Нищо не може да помогне, освен ако майка ми не се тръшне мъртва.“

— Да ме безпокои? Че какво да ме безпокои? — попита той и чувство на раздразнение пропълзя по кожата му.

— Не знам. Затова питам — последва сериозна пауза. — Да не е нещо, свързано с мене?

О, по дяволите, той не беше в настроение да говори за „тяхната връзка“, като че имаше такава. Но знаеше, че това наближава. Жените винаги приемаха всичко лично.

— Няма нищо общо с тебе — увери я той, надявайки се да звучи достатъчно искрено, за да я накара да не продължи.

— Тогава защо — попита Тин Лий жално, без да е достатъчно умна да остави нещата такива, каквито са — не сме правили любов след първия път?

Не беше по-различна от другите. Говори, говори, говори. Секс, секс, секс. Жените само за това ли мислеха?

— Не ти ли доставих удоволствие, Алекс? — попита тя, въртейки тънка златна гривна на тясната си лява китка.

Той сграбчи чашата си и отпи двойно по-голяма глътка скоч, докато обмисляше отговора си. Трябваше да бъде внимателен — имаше нужда от нея тази вечер.

— Не, скъпа. Няма нищо общо с тебе — повтори той най-накрая. — Аз съм виновен. Винаги съм напрегнат, когато се готвя да правя нов филм. Прекалено много неща се въртят в главата ми.