Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 41

Бриджит се насили да не се разсмее високо.

— Милитъри? — попита тя, хвърляйки на Пол поглед, който означаваше „не говориш сериозно, нали?“.

— Искахме някакво необичайно име — отговори Фенела.

„Толкова е странно — помисли си Бриджит. — Някога бях готова да направя всичко за този мъж, а сега стоя тук и говоря с напълно непознат. Непознат, който е кръстил детето си Милитъри! В какъв глупак се е превърнал Пол!“

— Е, хубаво е, че ви видях — каза тя, опитвайки се да изчезне бързо. — Предполагам, че по-късно ще се видим отново.

Тя тръгна през помещението, усещайки очите на Пол върху гърба си. Неколцина мъже се опитаха да я заговорят. Тя се усмихваше и продължаваше да върви.

Най-сетне забеляза Нона да разговаря до прозореца. Продължи нататък, като се стараеше да запази походката и вида си. От вниманието, което привличаше, изглеждаше, че успява.

Нона скочи към нея и я прегърна.

— Толкова се радвам, че си тук — каза тя, усмихвайки се тайнствено. — Големи неща се случиха от обяда насам.

— Например? — полюбопитства Бриджит.

Нона изправи на крака красив чернокож, облечен в свободна африканска роба.

— Запознай се с годеника ми! Зандино — представи го тя триумфално.

Зандино се поклони и се усмихна. Зъбите му проблеснаха.

— Зандино — повтори Бриджит, малко изумена.

— Да. Зан долетя днес и ме изненада — каза Нона щастливо. — Запознахме се, когато посетих Африка. Бащата на Зан е племенен вожд, но Зан е ходил в колеж тук, така че не е точно чужденец в Америка.

— Ау! — Бриджит поклати глава. — Това е голяма изненада.

— Знам — рече Нона, правейки овча физиономия.

Бриджит се обърна към Зандино:

— Ще искате ли да живеете тук?

Широката зъбата усмивка на Зандино беше неустоима.

— Така и ще направя — каза той на много прецизен английски. — Надявам се да следвам право.

Нона й намигна.

— Не е ли най-добрият? — прошепна тя, доближавайки се до ухото на Бриджит. — И… има най-големия пенис, който някога съм виждала!

— Нона! Говориш за бъдещия си съпруг!

— Вярно е — засмя се щастливо Нона. — Разбира се, това не е единствената причина да се омъжа за него. Зан просто е най-нежният и най-сладкият младеж, когото някога съм срещала.

— Страхотно — каза Бриджит, докато се оглеждаше из залата. — Знаеш ли, Нона, трябва да завържа някои връзки тази вечер. С кого мислиш, че бих могла да се запозная?

— Е… Предполагам, че бих могла да те представя на шефката си от „Мондо“. Тя може би ще може да ти помогне. А там пък има неколцина модни фотографи. И… Чакай… Хмм… Мишел Ги — той е онзи френски сваляч, който ръководи агенцията за модели „Старбрайт“. Той е истински гадняр с невероятно его, но пък „Старбрайт“ е една от най-добрите агенции.

— Искам да се запозная с всички — каза Бриджит и в очите й проблесна видима светлинка.

— Добре, добре, само не се стягай. Сега ще направим едно кръгче и ще се спрем при всеки, до когото можем да се доберем.

Бриджит кимна.

— Какво чакаме тогава?

* * *

Лесли Кейн живееше в малка, но кокетна къщичка на Стоун кениън роуд в Бел Еър. Беше я купила веднага след като бе започнала да печели пари, наела беше интериорен дизайнер и бе повече от доволна от резултатите. За първи път в живота си тя имаше дом, място, което наистина беше нейно. Сега всичко, от което имаше нужда, беше мъж, който да го запълни, а Купър Търнър беше идеалният кандидат.