Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 16

Олимпия веднага се оженила повторно — този път за полски граф — и този брак изтраял точно шестнадесет седмици. Бриджит изобщо не си спомняше графа, единственият си доведен баща, когото познаваше, беше Лени и тя го обожаваше. Понякога майка й й липсваше, усещаше дълбоко чувство на празнота, която нищо не можеше да запълни. Когато Олимпия умря, тя беше дванадесетгодишна и никой не бе успял да заеме мястото й — с изключение на баба й Шарлот, светска дама от Ню Йорк, която водеше изключително активен живот, и на Лъки и Лени, но те и двамата бяха толкова заети с работата и с децата си, че макар да й отделяха време винаги когато можеха, то далеч не беше достатъчно.

Бриджит знаеше, че трябва да намери нещо, с което да запълни празнотата. Със сигурност нямаше да бъде мъж. На мъжете не можеше да има доверие. Мъжете искаха само едно: секс. Беше правила секс и не искаше да го прави пак. Не и преди да стане най-известният супермодел в света.

Миналата година се беше сгодила за десет минути за внука на един от търговските съперници на дядо си. Заедно си прекарваха чудесно, докато не разбра, че той е пристрастен към кокаина. Бриджит не си падаше по наркотиците. Набързо развали годежа и замина за Гърция, където постоя известно време при роднините на майка си.

Отби се в един от магазините „Блумингдейл“, разгледа щандовете за козметика и си купи бронзово червило и блясък за устни. Обичаше грима, стига той да изглеждаше естествено. Голямо удоволствие беше да експериментира, да се опитва да прокара свой стил на гримиране. О, да, тя щеше да натрупа собствено богатство — беше просто въпрос на време.

Беше в Ню Йорк от седем седмици и господин Петдесет-и-пет годишният-развратник беше третият агент, с когото се срещаше. Уреждането на тези срещи не беше лесно и тъй като тя нямаше намерение да използва връзките си, просто трябваше да продължи да се блъска. Неприятна мисъл, защото Бриджит нямаше търпение, очакваше всичко да й се случи още вчера.

Взе такси и се прибра в апартамента в Сохо, който държеше с още едно момиче. И Шарлот, и Лъки бяха настояли да има съквартирантка, макар Бриджит да беше съвсем сигурна, че чудесно ще се оправя и сама.

Лъки лично бе намерила Анна, съквартирантката й. Бриджит подозираше, че Анна е платен шпионин, внедрен, за да я държи под око, но това не я притесняваше — в края на краищата, тя нямаше тайни.

Анна беше двадесет и седем-двадесет и осем годишна, слабичка, с дълга тъмна коса и замечтани очи. Пишеше стихове, през повечето време си стоеше в къщи и винаги беше на разположение, когато Бриджит поискаше нещо от нея. Когато Бриджит влезе, тя тъкмо пържеше яйца.