Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 14
Джаки Колинс
Той продължаваше да я гледа в очите.
— Много бих се радвал.
Тя отказа първа да отмести поглед.
— Ще го уредя — изрече хладно, като се преструваше, че с очите си не са влезли в някаква подмолна война за надмощие. — Той живее в Палм Спрингс.
— Можем да отидем дотам винаги когато кажете.
— Значи — вметна Фреди, предусещайки края, — договорихме ли се?
— Повече или по-малко — Лъки пренасочи вниманието си към Фреди, а после страшно се ядоса на себе си, задето първа бе отместила поглед от Алекс.
Фреди пренебрегна факта, че отговорът й е донякъде неясен.
— Това е печеливша комбинация — ентусиазирано предсказа той. — Студиите „Пантър“ представят „Гангстери“, филм на Алекс Уудс. Още отсега надушвам „Оскара“!
— Само още едно нещо — Лъки взе любимата си сребърна писалка, също подарък от Лени, и почука нетърпеливо по бюрото. — Знам, че „Парамаунт“ са се отказали от този проект заради откровеното насилие, и няма да искам от вас да го туширате. Обаче… що се отнася до секса…
— Какво за секса? — предизвика я Алекс.
— От сценария става ясно, че няколко актриси трябва да се появят голи в определени сцени, докато нашият герой и приятелите му си остават скромно прикрити.
— И какъв е проблемът? — Алекс наистина не можеше да схване.
— Е… — проточи бавно Лъки. — В това студио всички имат равни права. Щом момичетата ще се събличат, значи, и момчетата — също.
— Ъъъ…? — примигна насреща й Алекс.
Изведнъж Лъки отново бе овладяла положението.
— Да ви го кажа направо, господин Уудс. Щом ще гледаме гърди и задници, ще гледаме и членове. При това не говоря за членове на парламента. — Докато Фреди и Алекс преглъщаха мисълта й, тя се усмихна леко. — И ако можем да се разберем за това, значи, господа, сделката е сключена.
ГЛАВА 3
— На колко години си, сладурче? — петдесет и пет годишният развратник, облечен в костюм на Бриони, попита изключително красивата сладка блондинка със свежо лице, седнала пред бюрото му.
— На деветнадесет — отговори тя честно, макар че вече бе излъгала за името си, замествайки с „Браун“ истинската си фамилия Станислополус. Бриджит Станислополус беше голямо име, докато Бриджит Браун си звучеше съвсем добре. Освен това Браун беше анонимно име, а Бриджит нямаше никакво намерение някой да разбере коя е тя.
— Е — господин Петдесет-и-пет годишният прочисти гърлото си, чудейки се дали някой вече е забил това забележително парче женска плът. — Ти със сигурност притежаваш всички необходими качества, за да направиш много успешна кариера като модел — очите му се спряха на гърдите й. — Достатъчно си висока, достатъчно хубава и ако отслабнеш с пет килограма, ще си и достатъчно слаба. — Пауза. — Отърви се от детските тлъстинки и ще ти уредя пробни снимки. — Нова пауза. — Междувременно, довечера ще те заведа на вечеря и ще обсъдим бъдещето ти.
— Извинете — изправи се на крака Бриджит. — Довечера съм заета — и тя се спря на вратата. — Но хм… Естествено, благодарна съм ви за съвета.