Читать «Кучката» онлайн - страница 48

— Беше хубаво — каза Лин, докато се изправяше от леглото.

— Много, да — съгласи се той, надявайки се тя да се облече и да си тръгне.

— Падаш ли си по връзване?

— Моля?

— Връзване. Завързват те и те бият. Любимото забавление на арабите.

— Казах ти, че не съм арабин.

— Знам. Ти си грък, който говори с американски акцент — започна да се облича. — Освен това си тъпо копеле и ще е най-добре да се изплатиш на Фоницети, иначе няма да можеш да си познаеш физиономията. Ясно ли се изразих?

— Моля? — Нико се изправи шокиран в леглото.

Лин се опитваше да си закопчае ципа.

— Чу ме добре — тя потърси обувките си. — Имаш една седмица да върнеш парите — седем дни — и нито ден повече. Ясно? — взе чантата си и тръгна към вратата, където спря и се усмихна. — До последния цент, Нико, или ще ти отрежат ташаците.

Излезе и тихо затвори вратата след себе си.

— Не е ли забавно? — Фонтен наблюдаваше Рики с премрежен поглед.

Не знаеше дали да й отговори или е по-добре да си мълчи. Всъщност изобщо не знаеше какво да прави.

— Знаеш ли — дълбокомислено започна тя, — не изглеждаш никак зле. Защо не се сетих да те използвам за клуба?

— Захар, мисис Фонтен?

— Не, благодаря.

Тя стана, обърна се и го погледна през рамо.

— Донеси ми чая в спалнята, Рики. Твоя също.

За миг остана като треснат. После светкавично извади един поднос и сложи двете чаши отгоре.

— Рики, приятелю — промърмори на себе си, — май ти излезе късметът.

— Рииики — пияният й глас се изви от стълбището, — идваш ли?

Разбира се, че идва. Поли можеше да почака.

16

Бърни, Сузана и Чери седяха мълчаливо в частния самолет на Карлос Брент, всеки потънал в собствените си мисли.

Сузана едва доловимо се усмихна. Лайното беше запратено, както имаше навика да се изразява Бърни, но не в нейната посока.

Чери хлипаше и от време на време бършеше бебешко сините си очи с копринена кърпичка с монограм, взета от някое чекмедже на Дино.

Бърни се държеше стоически. Мистър Падение, имаше късмет, че е свързан, макар и слабо, с Карлос Брент. Ако не беше така обаче… Ако Сузана не се беше намесила…

Като размисляше над събитията от предната вечер, всичко му изглеждаше като кошмарен сън. Що за нелепо съвпадение беше Джоузеф Фоницети да даде вечеря, Нико да е поканен, а Чери и Дино да са се оженили тайно. Що за шега?

Джоузеф беше твърде хитър, за да остави събитията да минават покрай него. Това, че Нико не се появи, събуди подозренията му. Когато Чери съобщи, че двамата с Дино са се оженили, всички естествено занемяха. Джоузеф не обичаше изненадите, особено пък такива. Той стана, а малките му злобни очи святкаха.

— Това истина ли е? — изкрещя той на Дино. — Наистина ли си се оженил за тая тъпа курва?

На което Чери, насълзена, но изпълнена с решителност, заяви:

— Как смеете да ме наричате така? — и потърси подкрепа от Дино, който обаче се бе свил на стола си и не мърдаше. Можеше ли да спори с баща си? На това отгоре тя явно наистина беше тъпа курва, щом не умееше да си държи устата затворена.