Читать «Кучката» онлайн - страница 50

— Можем и утре да го съберем — противеше се той.

— Сега. Искам да съм сигурна, че утре няма да офейкаш.

Докато разопаковаше дрехите, Сузана мърмореше:

— Ау, какви мръсни ризи! На каква пералня си ги давал?… О, не, Бърни, как си могъл да изгориш любимия ми пуловер с цигара, не помниш ли, като ти го подарих?

Бърни продължаваше да издирва Нико, най-малкото, което можеше да направи, бе да го предупреди.

— Мисля, че няма да е зле да направим една малка сватба, скромна, но изискана. Стар ще ни бъде шаферка. Какво ще кажеш, Бърни?

— Добра идея.

— Татко предложи да я направим в къщата в Палм Спрингс. Ще доведем всички със самолета. Ще е много забавно, нали?

„Няма що! — помисли си Бърни. — Пак проклетият татко“, а на глас додаде:

— Разбира се, скъпа.

— Ще бъда в синьо, защо не си сложиш и ти син костюм? Ще си подхождаме. А Стар ще е в бяла рокличка на волани. О, Бърни, не е ли вълнуващо?

Бърни си спомни, че Сузана най обича да организира пищни церемонии, които да нарича скромни празненства. С ужас се сети за събиранията в тесен кръг с по петдесет, шейсет души. Този път трябваше да се намеси.

— Свързваме ви с апартамента на мистър Константин — чу се гласът на телефонистката.

Три позвънявания и Нико се обади.

— От няколко дни се опитвам да се свържа — извика Бърни. — Лайното…

17

— … е запратено. Разбрах — отвърна Нико.

— Откъде? Какво е станало?

— Бяха много щедри, дадоха ми седем дни да им върна парите.

— А пръстенът?

— Менте, приятелю.

— Какво ще правиш?

— Ще измисля нещо.

— Слушай, Нико, аз се опитах. Издържах няколко дни. После… абе дълга история… не е за разправяне…

— Като се върна, ще я чуя лично.

— Ако ти потрябвам, при Сузана съм.

— Помирение?

— Ще ти обясня.

— Пази си ташаците.

— И ти също.

Нико затвори. Беше спокоен. Нямаше смисъл да се паникьосва. От мига, в който Лин си отиде, започна да мисли. Имаше две възможности — със спечелените петдесет хиляди долара да избяга. Южна Америка, Атина… да си смени името, да започне нов живот. Проблемът бе, че не искаше да променя нито името, нито живота си.

Другата възможност беше да плати парите, ако можеше да ги намери, разбира се.

Последното беше за предпочитане. Но как?

Фонтен се събуди от силно чукане на вратата. Господи! Имаше отвратителен вкус в устата, чувстваше се ужасно.

— Мисис Халед, минава дванайсет — чу се гласът на икономката. — Нося ви закуската.

Главата й се цепеше по шевовете. Опита се да си спомни изминалата нощ… и успя.

Боже мой! Рики! Той спеше в леглото й. Фонтен седна и огледа стаята. Изглеждаше, сякаш е минал ураган. Всъщност не беше далеч от истината. Тя и шофьорът. Любовникът на лейди Чатърли.

Тя стана, надяна копринено кимоно и се замисли как да се отърве от него. Мисис Уолтърс нямаше да бъде изненадана, че е прекарала нощта с мъж, беше свикнала. Но все пак с шофьора! Мили боже!

— Рики — тя го бутна силно. — Бъди така добър да станеш и да се ометеш оттук!

— Какво? Какво? — той отвори очи и се огледа озадачено, после се опомни. — А, да, вярно! Ела, скъпа, ела да получиш още малко от онова, което така ти хареса снощи.